О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
гр. София, 08.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 4727/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 236 от 19.07.2018г., постановено по гр.д.№ 299/2018г. на Врачанския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 50 от 16.02.2018г. по гр.д.№ 609/2014г. на Белослатинския районен съд, с което на основание чл.350 ГПК е обявен за окончателен проекто-разделителен протокол за допуснатия до делба земеделски имот – нива от 37,243 дка, находяща се в землището на [населено място], м.”Е.”, имот № **** по плана за земеразделяне, обособявайки от него четири дяла, всеки с площ от 9,311 дка на стойност 8380 лв.
По делото е установено, че процесният имот е допуснат до делба с влязло в сила решение между наследниците по закон на Х. И. Т., починал на 16.11.1968г., който е оставил четирима преки низходящи. Правото на собственост върху имота е възстановено на неговите наследници през 1995г. по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като в случая не е възможно от имота да се обособят реални дялове за всичките 16 съделители съгласно действащата нормативна уредба, изискваща площта на всеки имот да е минимум 3 дка, въззивният съд е приел, че делбата на имота следва да се извърши по колена, за което не е необходимо съгласието на съделителите. Посочено е, че върху имотите е налице сервитут, поради преминаването на електропровод от 110 кV, означен както на общата скица-проект, така и на одобрените скици за четирите новообразувани имоти.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно.
Ответниците по жалбата не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос, както е в настоящия случай, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и релевираното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен ”contra legem”, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или “extra legem”, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – прилагане на закона в неговия обратен смисъл, респ. на несъществуваща или отменена правна норма или значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Ето защо касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато и на това основание.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 236 от 19.07.2018г., постановено по гр.д.№ 299/2018г. на Врачанския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: