О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 20.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.04.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2512/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№19/02.01.2012г. подадена от В. Б. Г. и К. М. С.,и двете от [населено място],против решение №380/26.11.2012г. на Пернишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№831/2012г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение №218/14.06.2012г. по гр.д.№2044/2007г. по описа на Пернишки районен съд за отхвърляне на иска за извършване на съдебна делба,предявен от В. Б. Г. и К. М. С. срещу ответниците Р. Б. Г.,М. В. Г. и Р. В. Г.,в качеството им на наследници на първоначалния ответник В. М. Г.,починал в хода на производството по делото на 23.09.2009г.,на описания в решението недвижим имот.
В изложението си,приложено към касационната жалба,на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите заявяват,че са налице хипотезите предвидени в член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.В подкрепа на това касаторите навеждат оплаквания за неправилни изводи на съда по поставените въпроси по допуснатите и изслушани от съда съдебно-графологични експертизи-единична и тройна такива,предизвикващите съмнения от особеното мнение на единия от тях/вещо лице Д. В./,като в подкрепа са посочва и прилагат решения на съдилища долустоящи на ВКС,за които няма данни дали са влезли в законна сила,които според касаторите установяват противоречива практика на съдилищата.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не може да го изведе от изложението му по член 284ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Видно от съдържанието на изложението,депозирано от касаторите,в същото липсва изобщо формулиран правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който да е в противоречие с практиката на ВКС,да е разрешаван различно от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Напротив, в същото се излагат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото проверката за законосъобразност на въззивното решение,ще се извърши след допускането му до касационно обжалване,в производството по член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на възивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №380/26.11.2012г. на Пернишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№831/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: