О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 28.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.01.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 961/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1519/16.01.2012г.,подадена от В. Ж. И. от [населено място] против решение №1608/15.12.2011г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№2080/2004г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение от 31.08.2004г.,постановено по гр.д.№2641/2001г. по описа на Варненски районен съд,ХІV гр.с.,в частта му ,с която е постановено изнасянето на публична продан на недвижимия имот ,описан в решението,на стойност 80 000лева,при начална цена определена от съдебния изпълнител,на основание член 288,ал.1 ГПК/отм/,като получената сума се разпредели между съделителите,съобразно определените при допускане на делбата квоти,като изменя решението на първоинстанционния съд в частта му,с която съделителите В. Ж. И., В. Ж. И. и Д. В. И. са осъдени съответно да заплатят държавни такси на осн. т,.4 от Тарифа №1 към ЗДТ,в посочения размер,като ги осъжда поотделно всеки от тях да заплати съответно посочената в решението сума в полза на държавата.Навеждат се оплаквания,че решението е неправилно,необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила като се иска неговата отмяна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№2317/21.01.2012г.,подадена от И. Ж. И. и Д. В. И.,чрез пълномощника им адвокат Ц. К.,против горепосоченото въззивно решение,с оплаквания,че същото е неправилно,необосновано и постановено в нарушение на материалния закона,като се иска неговата отмяна.
По касационната жалба на В. Ж. И.:
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено като „допълнение към касационната жалба”,чрез пълномощника на касатора –адвокат П. И. Т., след дадените от въззивния съд указания,се заявява/цитирам/:
„1.Обжалвам постановеното Решение по в.гр.д.№2080/2004г. В.,тъй като е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.Съдът се е произнесъл при това по един съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е:от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,което е касационно основание –чл.280 ал.1 т.3 ГПК.”,
След което се посочват пороците ,които са налице според касатора и налагат отмяната на постановеното въззивно решение,като и се излагат доводи в подкрепа на тези касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от цитираното по-горе съдържание на изложението на касатора,в същото липсва формулиран правен въпрос,а в него само се цитира нормата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,като се излагат в подкрепа на това само касационни оплаквания срещу въззивното решение по смисъла на член 281,т.3 ГПК,което е различно от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за законосъобразност на въззивното решение ще се извърши след допускането му до касационно обжалване в производството по член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
По жалбата на И. Ж. И. и Д. В. И.:
В изложението си с вх.№33934/08.11.2012г.,приложено към касационната жалба,след дадените от съда указания,касаторите заявяват,че/цитирам/:
„с обжалваното въззивно решение В. се е произнесъл по съществен материално правен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,а именно доказателствената сила на констативния нотариален акт-касационно основание по член 280,ал.1т.1 ГПК.
Мотивите ми почиват на следните съдебни актове от задължителната практика на ВКС:
Решение №122/14.03.2012г. по гр.д.№1472/2011г. на ІVг..
Решение №107а/25.05.2011г. по гр.д.№1297/2010г. на ІІ г.о.
Решение №1021/04.03.2010г. по гр.д.№23/2009г. на Іг.о.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с влязло в законна сила решение по гр.д.№2641/2011г. по описа на В.,ХІV състав,е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот:дворно място с площ от 1000 кв.м,находящо се в [населено място],м.”С.”,представляващо имот пл.№3322-а при граници:път и имот №№№3322 и №3324,между съделителите и при квоти 333,33/1000 ид.ч. за В. Ж. И.,333,33/1000 ид.ч за В. Ж. И.,125/1000ид.ч. за И. Ж. И.,208,34/1000 ид.ч. за И. Ж. И. и Д. В. И. в условия на СИО,като във втората фаза страните поддържат становище,че желаят имота да бъде реално разделен,така щото всяка да може да получи в собственост самостоятелен дял.При анализа на доказателствата по делото,както и съобразно дадените от изслушаните съдебно-технически експертизи варианти за дялове при възможност за реално поделямост на процесния имот,както и установеното по делото,че не е изготвен ПУП-ПР за процесния имот,нито е провеждана процедурата по член 15 от ЗУТ,свързана с площта от 240 кв.м,попадаща южно от процесния имот,съставляваща общинска собственост,предвид отпадането на отчуждителното действие на ЗРП от 1995г. след изтичане на срока по параграф 6,ал.2 от ЗУТ през 2001г,съдът е стигнал до извода,че понастоящем собствеността на страните е в границите на ПИ №3521,който от своя страна не е реално поделяем/т.е. от него не могат да се обособят дялове които да покриват минималните изисквания,предвидени в ЗУТ за площ и лице/,преди евентуално да се изкупи частта от 240 кв.м ,собственост на [община].Съдът е отбелязъл,че в хода на процеса,пред въззивната инстанция,е съставен констативен нотариален акт №152/2006г./лист 257 от делото/,с който страните са признати за собственици на 240 кв.м ид.ч. от ПИ 3521,образуван според акт от сливането на УПИ- VІ-3521 и УПИ VІІ-3521,целият с площ от 1240кв.м,която удостоверителна сила е опровергана от събраните по делото посочени по-горе писмени доказателства и понастоящем имотът ,съсобствен между страните е границите на бившия имот пл.№3322а по ЗРП 1995г.,а сега №3521 с площ 1000 кв.м,защото съгласно изложеното е отпаднало отчуждителното действие на плана за придадените към последния 240 кв.м,след което не са били проведени и процедурите по член 15 и член 17 от ЗУТ за изменение на границите чрез изкупуване на собствените на общината 240 кв.м.,щото така имотът да има лице към булеварда и от него да могат да се обособят дялове.В резултат на това,въззивният съд е стигнал до извода,че имотът е реално неподеляем,същият не е жилище,съответно не е обект на възлагателна претенция и в тази хипотеза на член 288 ал.1 ГПК/отм/ следва да бъде изнесен на публична продан.
С оглед изложеното в решаващите мотиви на съда,обусловили правните му изводи относно способа за извършване на делбата,формулираният правен въпрос в изложението на касатора,е неотносим към правните изводи на съда,съответно и посочената практика на ВКС.В случая е налице съставен впоследствие ,след допускане на делбата, констативен нотариален акт за правото на собственост на съделителите,което обаче не съответства, поради установеното с доказателствата по делото,на действително право на собственост на последните,с оглед идентификацията на имота,предмет на делбата, по площ и граници и съответно възможността за реалната му поделяемост,която според възприетото на съда не е налице.
Ето защо,не е налице хипотезата на член 280,ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1608/15.12.2011г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№2080/2004г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: