5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
С. 12.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1405/2010г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. П., [населено място], срещу въззивно решение от 09.07.2010г. по гр.дело № 664/2009г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е изменено решение на Шуменския районен съд по гр.д.№1664/2007г. и е отхвърлен искът за допускане на делба на останалите обекти – предмет на делбеното дело. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуално правни въпроси, които е решил в противоречие с практиката на ВКС и които са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. К. счита, че постановеното решение е нищожно и недопустимо, противоречи на 30/1981г., ОСГК, ВС, №855/1998г. по гр.д.№1066/1997г., ВКС, І г.о., № 1869/2003г. по гр.д.№ 2123/2001г., ВКС, ІV г.о., № 12/1988г., по гр.д.№ 1988г, ВС,Іг.о.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение оставено в сила решение №414/2009г. по гр.д.№1644/2007г. на Шуменския районен съд в частта, с която между В. Й. Й. и Б. А. П. е допусната делба на трети тавански жилищен етаж – обект с идентификатор № 83510.666.467.1.3 и в частта, с която е отхвърлен искът за допускане до делба на склад от 6.60 кв.м.В. съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на масивен магазин от 61,92 кв.м., разделен на две – голям и малък, с вход от ул.»К. Б. І», склад от 61,25 кв.м., галерия над магазина, маза над склада и ? ид.ч. от абонатна станция, намиращи се в сграда с идентификатор № 83510.666.467.1, както и 5/6 ид.ч. от общите части на сградата и незастроеното дворно място от ПИ №83510.666.467 по кадастралната карта на Шумен и е допуснал делба между В. Й. Й. и Б. А. П. при равни квоти на магазин от 61,92 кв.м. с вход от бул.»Славянски» със складово помещение, пробна и тоалетна с обща Р. 83.33 км.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № 83510.666.467.1.6 при посочени съседи, разположен на партера на триетажна сграда с идентификатор 83510.666.467.1 , застроена в ПИ №83510.666.467 по КК на Шумен, както и припадащите се за трети тавански жилищен етаж и описания магазин, идеални части от общите части на сградата и дворното място, а именно : 28.21% ид.ч. – за таванския етаж и 16.15 % ид.ч. – за магазина. Отхвърлен е като неоснователен искът за допускане до делба на склад от 61,25 кв.м., галерия над магазина, маза над склада и 1/2 ид.ч. от абонатна станция, намиращи се в сграда с идентификатор 83510.666.467.1 в ПИ с идентификатор № 83510.666.467 по КК на Шумен, както и над надвишаващите визираните по-горе идеални части от общите части на сградата и празно дворно място. В. съд е приел, че В. Й. е единствен наследник по закон на Н. и Й. Й., а Б. П. е единствен наследник по закон на А. П.. С нотариален акт № 71/1993г. А. П. и сестра му Г. П. прехвърлили на Й. Й. срещу задължение за издръжка и гледане имот : от триетажна масивна жилищна сграда, заедно със застроено и незастроено дворно място – дв.пл.№2960, кв.160 от 240 кв.м., за което е отреден съсобствен парцел ХХІІІ-2960,2959,2961 САМО масивен магазин от 61,92 кв.м., разделен на две – голям и малък, вторият от 10 кв.м., с вход от [улица], склад от 61,25 кв.м., галерия над магазина, трети тавански етаж, състоящ се от две стаи, салон, две тераси и килер, ? ид.ч. от абонатна станция, маза под склада, 5/6 ид.ч. от незастроено дворно място и ? ид.ч. от собствените им 5/6 ид.ч. от общите части на сградата. С влязло в сила решение на ВКС №652/07.10.2005г. алеаторният договор е бил развален за ? ид.ч. от прехвърления имот поради неизпълнение спрямо А. П.. По отношение на Г. П. договорът не е развален. Оттук квотите на Б. П. в съсобствеността са по наследство от А. П. – 1/2 ид.ч., а на В. Й. по наследство от Й. Й. – също ? ид.ч. В. съд е анализирал заключението на техническата експертиза, която е проследила строителните книжа и извършените преустройства в имота след 1993г. и нанасянето в КК като е установил от колко и какви самостоятелни обекти на собственост се състои сградата и кои от тях са съсобствените между страните по делото : трети тавански етаж и масивен магазин от 61.92 кв.м. с вход от [улица], ведно със складово помещение, пробна и тоалетна към него с Р. 83,33 кв.м., разположен на партерния етаж. Относно посочения в исковата молба склад от 61,52 кв.м. е прието, че не съставлява самостоятелен обект, части от него са включени в магазина, обслужващото помещение и тоалетна, друга част са част от кафе – аператив „М.”, собственост на трето лице. По отношение на този обект, както и „галерия над магазина” и „маза под склада” е прието,че не съществуват като самостоятелно обособени помещения, собственост на страните. Изследвани са съгласно приетите по делото писмени доказателства собствениците на останалите самостоятелни обекти в сградата –първи жилищен етаж, втори жилищен етаж, кафе-аператив, масивен магазин с площ 61,92 кв.м. и склад от 61,25 кв.м. По отношение на абонатната станция е прието, че след като се намира в сграда етажна собственост, съставлява обща част по чл.38,ал.1 ЗС и не може да бъде допусната до делба. Обща част съставлява и дворното място, върху което е изградена сградата, попадаща под режим на ЕС. По отношение претенцията на Б. П. за включване в делбената маса на застроения в поземления имот гараж е прието, че е предявена след изтичане на преклузивния срок по чл.278,ал.2 ГПК/отм./, а възражението и, че в производството не участват всички съсобственици, в т.ч. съпругата на ищеца, е прието за необосновано. Относно последната сочена като необходим другар поради това, че частите на ищеца в съсобствеността са придобити в СИО, е прието, че придобивното основание – наследство, изключва приложение на режима на СИО.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Доводите за нищожност и недопустимост на съдебното решение са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в законен съдебен състав, в кръга на неговата правораздавателна компетентност и притежава всички реквизити на съдебен акт. Възраженията за недопустимост на решението, поради неучастие на някои от съсобствениците по смисъла на чл.75,ал.2 ЗН, не са доказани по делото. Налице е съсобственост между страните по делото върху имоти – самостоятелни обекти в етажна собственост със съответните идеални части от сградата и дворното място, основана на алеаторен договор, развален частично по съдебен ред. Участието на съпругата на ищеца не е наложително поради изискването на чл.172,ал.2 ГПК/отм./, респ.чл.216,ал.2 ГПК, тъй като ищецът основава правата си по наследствено правоприемство от приобретателя по алеаторния договор Й. Й.. В тази връзка позоваването на ТР№30/1981г. ОСГК, ВС е неоснователно. Всички съсобственици, съгласно твърдяното придобивно основание – нотариален акт №71/1993г. и проведения иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД са конституирани в процеса.
Останалите доводи в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и ТР№1/2009г., ОСГТК, които могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в производството по чл.288 ГПК. ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. К. сочи само допуснати процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт. К. трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от от 09.07.2010г. по гр.дело № 664/2009г. на Шуменския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.