О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
гр. София, 19.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2157/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Х. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 69 от 21.02.17г., постановено по в.гр.д.№ 56/17г. /в решението погрешно е посочено, че делото е по описа за 2016г./ на Пазарджишкия окръжен съд, ІV с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 959 от 08.12.16г. по гр.д.№ 532/16г. на Пазарджишкия районен съд и вместо него е отхвърлил иска на Т. Х. К. против В. Г. И. иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне метален павилион с площ от 9 кв.м., ведно със съоръженията към него, поставен върху тротоара на [улица] [населено място] на разстояние 1,2 м. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.504.267.2.12 по КККР на [населено място] с площ от 87 кв.м., находящ се на партерния етаж на четириетажна масивна сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.504.267 по КККР на [населено място].
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционнното производство Т. К. е собственик на търговски обект /магазин/ на партерния етаж на посочената четириетажна сграда, а ответникът В. И. притежава процесния павилион с хладилна витрина, представляващ преместваемо съоръжение, разположено върху тротоара на улицата в близост до магазина. П. и хладилната витрина са поставени при съобразяване нормите на чл.56, ал.1 и 2 ЗУТ- с издадено разрешение за поставяне и одобрена схема за преместваеми обекти и елементи. Същият е поставен в страни от магазина и при фронтално гледане не пречи на видимостта към него. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че по делото не е установено местоположението на павилиона да смущава спокойното упражняване на правото на собственост на ищцата върху магазина и че не е налице твърдяното в исковата молба въздействие, което съдът да постанови да бъде преустановено или премахнато за да се защити правото на собственост върху магазина. По отношение на намиращата се между сградата и павилиона метална ограда по делото не е установено тя да е била поставена от ответницата. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба са изложени и допълнителни съображения, че необходимите разрешения за поставянето на павилиона са издадени от компетентните органи и при съобразяване с нормативните изисквания, както и че правилата на ЗУТ, регламентиращи основното и допълнително застрояване на поземлените имоти не са приложими към преместваемите обекти. Посочено е и че преместваемите обекти следва да отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията, с оглед основанието за премахване по чл.57а, ал.1, т.3 ЗУТ, респ. че именно това изискване кореспондира с изискването за получаване на разрешение за поставяне от местната власт и одобряването от гл.архитект на схема за поставяне. Тъй като определеното място за поставяне на павилиона не е в отклонение на издадените разрешения и одобрена схема, не са налице нарушени сервитутни права и отстояния от сградата.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. За задължението на съда да изложи мотиви, в които да обсъди всички доказателства и доводи на страните; 2. Поставянето пред или около магазин на преместваем обект, ограничава ли правото на собственика да ползва своя търговски обект нормално и по предназначение; 3.За вещноправния и устройствен статут на павилионите, предмет на иск по чл.109 ЗС, поставени на бетонова настилка по реда на чл.120, ал.5 ППЗТСУ/отм./; 4. За съответствието с правилата и нормативите за устройство на територията като основание за премахване на преместваеми обекти по чл.57а, ал.1, т.3 ЗУТ и за приложимостта на нормите за минимални отстояния между сградите на основното и /или допълващото застрояване към преместваемите обекти по смисъла на чл.56 ЗУТ и 5. Дали по иск с правна квалификация чл.109 ЗС ищецът във всички случаи е необходимо да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Поддържа се, че първите два въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, третият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, следващият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а относно последния въпрос е налице противоречива практика от различните състави на ВКС.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението обн. ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба – 23.03.17г., на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба.
В случая първият поставен въпрос е решен в съответствие с ТР № 1/01г. на ОСГК на ВКС, т.19 и Р № 149 по гр.д.№ 1084/11 г. на ВКС, ІІІ г.о., тъй като посочените в тази практика изисквания за обсъждане доводите на страните и доказателствата по делото са пазени, нито самата жалбоподателка сочи какви релевантни за спора факти се установяват от непълно и едностранно обсъдените според нея доказателства.
Не е налице и противоречие на въззвното решение по втория поставен въпрос с Р № 121 по гр.д.№ 1495/16г. на ВКС, ІІ г.о., с което е даден положителен отговор на въпроса: поставянето пред магазин на преместваеми обекти /търговски маси и др./ от собственика на терена, ограничава ли правото на собственика на магазина да го ползва нормално и предназначение, тъй като настоящиятт случай е различен.
С ТР № 4/15г., т.3 на ОСГК на ВКС е даден отговор на последния въпрос като е прието, че за уважаване на иск с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо да докаже, че неоснователното действие на ответника му речи да упражнява своето право.
В случая решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърлянето на иска са както че не е налице някакво неоснователно действие на ответницата връзка с поставянето и функционирането на процесния павилион, така и че по делото не е установено пречене от нейна страна на ищцата да упражнява своето право на собственост върху собствения й магазин в пълен обем, поради което останалите три въпроса сами по себе си не обуславят изхода на спора и не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване според дадените в т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Освен това във връзка с третия поставен въпрос касаторът се позовава на противоречие с решение на ОС-Стара Загора, което не е представено по делото, но е било предмет на касационно обжалване и е отменено с Р № 453 по гр.д.№ 815/10г на ВКС, ІІ г.о., в което е приета за правилна практиката, според която павилионът, предмет на това дело, е със статут на временно преместваемо съоръжение по чл.120, ал.5 ППЗТСУ/отм./, а не е строеж по смисъла на §5, т.38 ЗУТ, а относно следващия въпрос не са изложени релевантни доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които липсват.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сторените от нея разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 69 от 21.02.17г., постановено по в.гр.д.№ 56/17г. на Пазарджишкия окръжен съд.
О с ъ ж д а Т. Х. К. от [населено място] да заплати на В. Г. И. от [населено място], П. област сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: