О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 17.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.09.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №527/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№14287/02.05.2012г.,подадена от Ю. А. Н.,Д. Т. Х.,В. А. Н. и М. Р. Н.,чрез пълномощника им адвокат С. Л.,против решение №587/23.03.20312г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№462/2012г. по описа на съда,с което се обезсилва решение №5088/15.12.2011г.,постановено по гр.д.№19826/2010г. по описа на същия съд,в частта му,с която по иска на Ю. Н.,Д. Х.,В. Н. и М. Н. е прието за установено,че С. Ш. С. и К. Д. Д. не са собственици на реална част с площ от 271 кв.м от имот №4677 по ПНИ на СО”М. рид,Д и Б. ч.” с идентификатор 10135.2516.4677,целият с площ от 469 кв.м при граници на реалната част:път,имот №472,имот №471 и останалата част от имот №4677,на основание член 124,ал.1 ГПК,както и по отношение на присъдените в полза на ищите съдебни и деловодни разноски,като прекратява производството по делото в тези му части.В останалата необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
В изложението си,инкорпорирано в касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси/цитирам/:
„1.Налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск при твърдения на ищците за владение,а не за придобиване на право на собственост към момента на завеждане на делото?
2.Налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск при незавършена процедура по придобиване на право на собственост със заповед на Кмета на общината,на основание пар.4 к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и следва ли да се приеме,че ответниците не заявяват самостоятелни права след като не разполагат с такава заповед,а само с Решение на ПК за признаване правото на собственост в съществуващи/възстановими/реални граници на основание член 14,ал.1,т.3 от ЗСПЗЗ.
3.Налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск от владелци на имота срещу стари собственици,след като ищците не заявяват право на собственост преди обобществяване на земята.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците,настоящи касатори са предявили отрицателен установителен иск,за признаване за установено спрямо процесния имот,земеделска земя,в посочените местности в землището на [населено място],находяща се в територия по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ срещу ответници,в качеството им на наследници на Е. Г. С.,на които с Решение №673/26.01.2000г. на ПК В. е признато правото на собственост в съществуващи/възстановими/стари реални граници на нива от 9,844 дка,находяща се в терен по параграф 4 на В. в местност Д. чешма,имот №6818 от кадастрален план изработен 1956г.,който имот включва няколко изброени имоти с планоснимачни номера включително и процесния,че последните не са собственици на имота.Съдът е посочил,че ищците твърдят,че са собственици на процесния имот на основание давностно владение ,но на ответниците по иска само е признато право на собственост върху имота с горепосоченото решение на ПК и съгласно действащата към този момент редакция на член 14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ,правото на собственост на ищците ще се възстанови при условията на член 28 от ППЗСПЗЗ,като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ,поради което ответниците по иска не заявяват и не могат да заявят самостоятелни права към настоящия момент спрямо процесния имот,попадащ в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Съдът е изложил доводи в тази връзка,че посоченото решение на ПК представлява само първия етап от реституционната процедура,която ще се довърши след влизане на ПНО,междувременно същият влязъл в сила от 19.01.2010г. и с издаването на заповед по реда на параграф 4 к,ал.7 от кмета на общината,която заповед е актът с който се възстановява правото на собственост върху имот №4677,каквато към момента не е налице.Съдът е стигнал до извода,че не би могло да се приеме,поради изложеното,че ответниците по иска заявяват самостоятелни права на собственост върху процесния имот,за да имат правен интерес ищците от иска да установят неговото несъществуване,поради което предявеният иск е недопустим.Наред с това,въззивният съд е изложил аргументи и за това,че с предявяването на отрицателния установителен иск,ищците оспорват правото на собственост на наследодателя на ответниците,без да заявяват самостоятелни права върху този имот към момента на обобществяването на земеделската земя.
В изложението си касаторите посочват/цитирам/:
„Основания по член 280,ал.1,т.1 от ГПК.
Решението на В. е в противоречие с решение №90/05.05.2011г. на ВКС по гр.д.№846/2010г. ,ІІго постановено по реда на член 290 от ГПК.В решението на ВКС се приема,че правен интерес от водене на отрицателен установителен иск е налице,когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца”,след което се излагат касационни оплаквания срещу въззивното решение,по смисъла на член 281,т.3 ГПК, във връзка с възприетото от съда относно твърденията на ищците по отношение придобиване правото на собственост върху процесния имот.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело ,разрешен с обжалваното въззивно решение ,е този ,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,а съгласно точка 2 от същото тълкувателно решение основание по член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие със цитираната като задължителна практика на ВКС.Видно от посоченото по-горе съдържание на изложението на касаторите,в началото му се формулират правни въпроси,част от които по същество на спора,а впоследствие се твърди,че въззивнто решение е в противоречие с цитираното решение,постановено по реда на член 290 от ГПК,което всъщност е свързано с касационни оплаквания за неправилност на съдебния акт,предвидени в член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанието за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 ,т.1 ГПК.
На второ място в изложението си,касаторите твърдят/цитирам/:
„Основания по член 280,ал.1 т.2 от ГПК.
Решението на В. е в противоречие с решение №885 от 12.06.2002г. на ВКС по гр.д.№95/2011г.,ІVго,в което съдът приема,че от преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси исковата защита и в зависимост от това да избере положителен или отрицателен установителен иск.”както и се сочи решение по гр.д.№362/2010г. по описа на Бургаски окръжен съд.
С оглед възприетото в т.3 на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,за да е налице това основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.Освен,че формулираните като правни въпроси са неотносими към фактическата обстановка и правните изводи на съда по горепосочените решения и това по което се е произнесъл съдът с обжалваното въззивно решение,т.е. не са по същия правен въпрос,касаторите отново излагат твърдения за противоречие на самото решение на тази съдебна практика,което не води до наличие на основание,предвидено в член 280,ал.1,т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На последно място в изложението си касаторите посочват/цитирам/:
„Основания по член 280,ал.1,т.3 от ГПК.
Въпросите ,които сме поставили са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Считаме ,че е налице празнота в задължителната практика по отношение на въпроса за наличие на правен интерес за водене на отрицателен установителен иск при оспорване на правото на реституция от лица,които владеят имота като свой, при недовършена процедура по признаване на правото на собственост за земи намиращи се в терени по пар.4 от ПЗР на ЗЗПЗЗ.”,
след което се излагат аргументи,че не считат за правилна практиката на съда по този въпрос,както и становището на В.-в случая възззивния съд в тази връзка.Съгласно приетото в т.4 на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед измененията в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви ,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване.Очевидно,в изложението на касаторите ,липсват доводи в тази посока.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №587/23.03.2012г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№462/2012г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: