О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. София, 22.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр.дело № 2968/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. П., [населено място], срещу въззивно решение № 606/20.04.2017 г. по в. гр. дело № 401/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на въззивното решение по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е следният: допустими ли са във въззивното производство писмени и гласни доказателства за установяване на факти и обстоятелства по предмета на правния спор и за опровергаване на събрани от първоинстанционния съд и ценени от него гласни доказателства. Твърди се противоречие с т. 3, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Ответникът по касационната жалба А. А. К. И., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Н. И., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 4966/28.12.2016 г. по гр. д. № 6643/2016 г. по описа на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. М. П. срещу А. А. К. – И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за заплащане на парично обезщетение за лишаването й от възможността да ползва за периода м. 09.2014 г. до 22.02.2016 г. на съсобствените автомобили, както следва: лек автомобил „Ф.“, модел „Т.“, с рег. [рег.номер на МПС] , товарен автомобил „П.“, модел „Б.“, с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „Ф.“, модел „Е.“, с рег. [рег.номер на МПС] .
За да постанови решението си, въззивният е съд приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Процесните три броя автомобили са били съсобствени между страните като придобити в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака, прекратен с влязло в сила на 28.02.2014 г. решение. С договор за доброволна делба, обективиран в нотариален акт № 16/2016 г. страните по делото са се споразумели процесните автомобили да се възложат в дял и изключителна собственост на ответника. Всяка от тях е отправила, а насрещната страна е получила покана за заплащане обезщетение за едноличното ползване на съсобствената вещ за времето до сключването на договора за делба. От събраните писмени и гласни доказателства, кредитирани в тяхната съвкупност /бележка от 12.09.2014г., представляваща оферта за изработване на ключове за процесните автомобили, преписка вх. № 5998/2014г. по повод жалба на ответника, писмено сведение от 10.12.2015 г. по повод жалба на ищцата и показанията на свидетелите К., Р. и Л. – Г./ съдът е установил, че ответникът е предоставил възможност на ищцата да ползва съсобствените вещи и е осигурил достъп до ключовете, оставяйки ги в магазина си, откъдето тя е могла да ги получи и да ползва автомобилите. Същата се е възползвала от предоставената възможност като е взимала от свидетелката К. ключовете и е управлявала „Ф. Т.“ веднъж или два пъти седмично. Обяснението, че автомобилите се ползват предимно за служебни цели, не представлява признание на неизгоден факт и не изключва възможността автомобилите да се ползват и съвместно. За несвоевременно направени, поради което и недоказани са приети наведените възражения за наличието на обстоятелства, поставящи под съмнение обективността на свидетелските показания на посочените от ответника Р. и К.. Ищцата е имала възможност да ангажира доказателства за установяване на факта, че е била възпрепятствана да ползва автомобилите, не се е възползвала от процесуалната си възможност да се ползва от допуснатия й втори свидетел за опровергаване на свидетелите на ответника, поради което направените във въззивната жалба искания са преклудирани. Твърденията във връзка с годността на свидетеля Р. също са несвоевременно заявени. Възражения, че от жилището му няма добра видимост към улицата и магазина на ответника, както и че зрението му е лошо, е следвало да бъдат направени, съответно да бъдат представени доказателства за опровергаването им при изслушване на свидетелските показания пред първоинстанционния съд. Показанията на посочената от ищцата свидетелка Л. /майка на ищцата/ противоречат на показанията на другите свидетели и с оглед евентуалната й заинтересованост предвид близката родствена връзка с ищцата не следва да бъдат кредитирани.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същият не е разрешен в противоречие, а в съответствие с т. 3, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС. Пред въззивната инстанция са допустими доказателства за установяване на факти и обстоятелства от значение за същността на правния спор само при условията на чл. 266 ГПК. Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК забранява на страните да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. В настоящия случай направените във въззивната жалба искания за допускане на писмени и гласни доказателства за опровергаване на свидетелските показания, както и за повторен разпит на свидетелите на основание чл. 267, ал. 2 ГПК, не се отнасят до нови или нововъзникнали факти или обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 и т.2 ГПК. Ищцата е могла да ги посочи, съответно да поиска назначаване на експертизи още в първоинстанционното производство. Поради това по отношение на тях е настъпила предвидената в чл. 266, ал. 1 ГПК преклузия. Според задължителната практика на ВКС, включително и посоченото ТР № 1/2013 г., ОСГТК, въззивният съд е длъжен да събере относимите доказателства поискани от страната, само ако е въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция. В случая не е налице процесуално нарушение, което да е попречило на въззивния съд да използва събраните пред първоинстанционния съд доказателства за установяване фактите по делото или да е довело до необоснованост на изводите му по съществото на спора. Поисканите от ищцата двама свидетели са допуснати от първоинстанционния съд, но тя самата се е отказала от един от тях. Неангажирането на доказателството се дължи на поведение на страната, поради което като е отхвърлил искането и за събиране на доказателства при липса на предпоставките на чл.266,ал.3 ГПК, въззивният съд е дал разрешение на поставения процесуалноправен въпрос в съответствие с ТР №1/2013г., ОСГТК.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 606/20.04.2017 г. по в. гр. дело № 401/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: