3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
С., .28.03..2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.02.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1415/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. Я. М. и М. Я. М. против решение от 21.05.2010г. на С. градски съд,Въззивно отделение,ІІ-б състав ,постановено по гр.д.№2011/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение от 27.06.2008г. по гр.д.№6172/2007г. на С. районен съд ,50 състав за отхвърляне на предявения от Р. Я. М. и М. Я. М. срещу А. Д. А. и Е. Б. А. иск по член 108 от ЗС за предаване владението върху втория етаж от двуетажна къща,находяще се в Д.,С.,с площ от 90 кв.м,състояща се от две стаи,хол,кухня,баня,клозет и антре,без мястото,в което е построена сграда,съставляващо УПИ ХІХа-764,кв.90 по плана на Д.,с площ от 700 кв.м.,заедно с 1/2 идеални части от общите части на сградата.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявят,че са:
„Налице основания за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК:с решението съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси,един от които е решен в противоречие с практиката на ВКС,а други са решавани противоречиво от съдилищата.
Материалноправният въпрос,по който се е произнесъл въззивният съд е по приложението на института за придобивната давност и в частност въпросите за добросъвестно владение,както и в кои случаи установената фактическа власт е държание или владение.Съдът като се е произнесъл по тези въпроси е постановил решението си в разрез с обилната и трайна практика според която:
-„Възражение за изтекла придобивна давност на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот може да бъде уважено,доколкото са налице елементите на фактическия състав на член 79 ал.1 от ЗС по отношение на претендиращото собствеността лице,и то установени при пълно и пряко доказване в процеса”-съгласно решение №636/04.12.2003г. по гр.д.№144/2003г. по описа на ВКС,Іго.
В изложението си касаторите твърдят също така,че,въззивното решението противоречи и на: приетото с решение №1058/14.11.2008г. по гр.д..№2820/2007г. по описа на ВКС,ІІІго,като цитират част от мотивите на потвърденото с горното решение,изхождащи от фактическата обстановка установено по делото от въззивната инстанция в това производство,а именно-„Ответниците не са установили правото си на собственост върху оспорената част от имота- по делото не е установено те да са владели имота сами и непрекъснато,необезпокоявано и отблъсквайки владението на ищците,с намерението за своенето му.”,както и е с
-решение №1006/5.11.2008г. по гр.д.№2344/2007г. по описа на ВКС,ІІІго,според което”за да се признае правото на собственост на основание придобивна давност,разпоредбата на член 79 от ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическата власт в продължение на 10/респ.5 / години и демонстриране по отношение невладеещия собственик поведение,което несъмнено да сочи,че упражнява собственическите си правомощия да себе си.Елементите на фактическия състав на член 79 от ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване.”
Наред с това в изложението се твърди,че след като въззивния съд е приел,че „нотариалния акт с който ответниците са придобили собствеността,впоследствие ,оказвайки се,че не от праводател,тъй като неговия титул е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение,е годно начало на добросъвестно владение,е постановил решението в противоречие с практиката на ВКС,в частност с р.ІІІ на Постановление на пленума на ВС №6/1974г.,съгласно което нищожно придобивно основание не може да служи като начало на годно добросъвестно владение,годно да направи ответниците собственици.”
Ответницата по касационната жалба Е. А.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Ответникът по касационната жалба А. Д. А. в писмения си отговор,заявява,че по отношение на обжалваното въззивно решение не са налице основанията за допускане на касационното му обжалване,съгласно твърдяното от касаторите с изложението им.
В решаващите си мотиви по отношение възражението на ответниците А. А. и Е. А. за придобиване на имота по давност,въззивният съд е приел,че същите могат да се ползват от кратката придобивна давност,съгласно член 70 ал.1 от ЗС,която разпоредба гласи,че владелецът е добросъвестен,когато владее вещта на правно основание,годно да го направи собственик,без да знае,че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена,като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.Съдът е посочил,че добросъвестността се предполага до доказване на противното,като в настоящия случай ищците,настоящи касатори,не са доказали,че към датата на сключване на сделката,оформена с нотариален акт №35 от 19.09.1996г. по н.д.№19404/1996г. на І нотариус при СРС, ответниците са знаели,че третото лице помагач в производството по делото Ж.,не се легитимира като собственик,а напротив от събраните по делото доказателства се установява,че към този момент това обстоятелство не е било известно на ответниците А.,като исковата молба за прогласяване нищожността на сключената сделка между ищците и Ж. е депозирана на 14.05.1998г. В резултат на това въззивният съд е стигнал до извода,че след като се е установило,че сключеният през 1996г. договор за покупко-продажба между ответника и трето лице помагач е действителен,той не представлява нищожно правно основание,но не може да породи вещен ефект,доколкото прехвърлителят не е имал права на собственик,а от друга страна ответниците към момента на придобиването не са знаели,че последният не е собственик и доколкото са придобили имота на правно основание,годно да ги направи собственици,могат да се ползват от кратката придобивна давност,което не противоречи на предвиденото в т.3-ІІІ на ППВС №6/1974г. След анализа на събраните по делото доказателства,въззивният съд е стигнал до крайния извод,че ответникът А. е осъществявал необецпокоявано владение върху вещта в срок от пет години от придобиването й,което не е прекъсвано,нито пък до 16.05.2007г. със завеждането искова молба от ищците,им е оспорвана собствеността чрез предявяване на иск,поради което ответниците в режим на съпружебска имуществена общност са придобили процесния имот по кратката придобивна давност,считано от сключения договор за покупко-продажба с третото лице помагач до 2001година.
С оглед така поставените правни въпроси от касатора,свързани с позоваване на трайна практика на ВКС,от една страна и решаването на тези въпроси в приложените решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК, и разрешаването на същите от въззивния съд,видно от гореизложените решаващи изводи в мотивите на обжалваното въззивно решение,касационният съд намира,че същите не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС,а напротив в съответствие с нея.Това се отнася и до разрешаването на посочените правни въпроси от въззивния съд,за които се твърди от касаторите ,че са решават противоречиво от съдилищата.Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.05.2010г. на С. градски съд,Въззивно отделение,ІІ-Б състав,постановено по гр.д.№2011/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: