О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр. София, 10.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 7470/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Я. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 6033 от 06.08.2013г., постановено по гр.д.№ 7063/11г. на Софийския градски съд, ІІв с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от 18.02.11г. по гр.д.№ 33824/09г. на Софийския районен съд, 31 с-в, в частта, с която са уважени предявените от В. Я. П. срещу [фирма], [населено място] искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД и вместо него е отхвърлил иска за ревандикация на имот пл.№ 316а от кв.4 по плана на [населено място], м.”Х.” с площ от 454 кв.м. и иска за заплащане на обезщетение за ползване на имота за периода 25.09.08г.-01.07.09г. в размер на 775 лв. като неоснователни.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство е един от наследниците /син/ на М. Г. П., починала през 2007г., която съгласно нот.акт № 48/1957г. е притежавала правото на собственост върху нива от 3 дка, м.”Х.”, Д. землище, придобит по силата на замяна с ТКЗС, но че с оглед твърдението на същия за осъществени строителни мероприятия върху имота в съответствие с регулационното отреждане, по делото не е доказано от него наличието на останалите елементи от фактическия състав на чл.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони, а именно, че имотът е отчужден по някой от нормативните актове, изброени в чл.1, ал.1 от закона и че мероприятието по отреждането не е било реализирано към момента на влизане в сила на реституционния закон, респ. че процесната част от него отговаря на изискванията за обособяване като самостоятелен имот. Прието е също, че представеното по делото влязло в сила съдебно решение по адм.дело № 1932/96г. на СГС, ІІІв отделение, с което е отменена частично заповед № РД-54-57 от 17.01.94г. и е отменено отчуждаването на процесната част от имота с площ от 454 кв.м. на основание чл.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони, е непротивопоставимо на ответника, който не е бил страна по административното дело и силата пресъдено нещо на решението не се разпростира спрямо него, както и че нормата на чл.302 ГПК намира приложение само в хипотезата на идентичност на страните по гражданския процес и административното производство, включително и в рамките на съдебното обжалване на административния акт.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите обвързан ли гражданският съд по исково производство от влязлото в сила решение на административен съд, с което е отменен административен акт и може ли да бъде упражнен косвен съдебен контрол на това административно решение, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 5/13 г. на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК.
С тълкувателното решение, на което се позовава касаторът, е даден отговор на въпроса обвързана ли е държавата от постановения административен акт или решение на съд по жалба срещу такъв акт за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи или гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и допустимо ли е по предявен иск за собственост от или срещу държавата, тя да иска да се упражни косвен контрол за нищожност или унищожаемост на този административен акт като е прието, че при спор за собственост държавата не е обвързана от постановен административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи или гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК, тъй като тя, респ. ОСЗ не са страни в административното производство. Прието е също, че държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване право на собственост върху земеделски земи или гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол по съображения, че ОСЗ като държавен орган е страна в процеса и решението е задължително за държавата.
В случая ответник по предявените искове не е държавата, а търговско дружество, което не е било страна в производството по обжалване на отказа на кмета за отмяна на отчуждаването на процесния имот, и по тази причина не би могло да се приеме, че твърде общо формулирания от касатора правен въпрос е решен в противоречие с посоченото тълкувателно решение, което е постановено в отговор на други, конкретно поставени въпроси. Мотивите към решението, респ. тази част от тях, с която е прието, че след приемането на чл.177, ал.1, изр.2 АПК косвен съдебен контрол не може да бъде упражнен върху съдебните решения за отмяна на отчуждаването по чл.4 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони, респ. ч, т.4 на ТР № 6 от 10.05.06г. е загубила сила, следва да се разглеждат във връзка с отговора на поставения за тълкуване въпрос, т.е. за обвързаността на държавата от съдебното решение за реституция по предявен иск за собственост от или срещу нея и нямат отношение към разглеждания случай /в този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК Р № 203 от 19.12.13г. по гр.д. № 1758/13 г. на ВКС, ІІ г.о. и др./.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 6033 от 06.08.2013г., постановено по гр.д.№ 7063/11г. на Софийския градски съд, ІІв с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: