5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
С. 12.07. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1102/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Т., чрез пълномощници адвокати М.Е. и М.Ж., срещу въззивно решение №27/17.05.2010г. по гр.д. № 848/2009г. на Пернишкия окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.Обжалваното решение противоречи на ТР№1/1997г., ОСГК и трайната практика на ВКС. За да постанови решението си въззивният съд е приел искът с правно основание чл.108 ЗС за недопустим поради липса на доказателства за приключила реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ относно процесния имот – влязло в сила решение на компетентния административен орган по чл.14,ал.1,т.1 е т.2 ЗСПЗЗ и скица, респ.решение по чл.14,ал.1, т.3 ЗСПЗЗ и заповед на кмета по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ.Съдът поддържа разбирането, че процесният имот е земеделски, макар данните по делото да сочат, че не е бил включен в ТКЗС.Неправилно е тълкувано приложното поле на чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ. Когато законодателят има предвид възстановяване правата върху земеделски земи, които са притежавани преди ТКЗС или ДЗС,е воден от разбирането, че тези земи са били завзети, или доброволно внесени, или незаконно отнети от съответните селскостопански организации.В случая всички доказателства сочат, че процесният УПИ не е бил включван в ТКЗС или друга селскостопанска организация, не е бил одържавяван или отчуждаван. В подкрепа на становището, че чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ е приложим само за включени в ТКЗС, ДЗС или др. имоти, е и ТР№1/1997г., ОСГК. В същото се сочи, че реституцията обхваща земите, включени в ТКЗС и Д., одържавените по отменения чл.12 З. зем.земи, неправомерно отнети земи или земи, отстъпени безвъзмездно от гражданите на ТКЗС или на държавата по реда на Р. 651/1950г. Възстановяването се отнася както до кооперираните, така и за одържавените земи. В ТР обаче не се посочва, че приложното поле на ЗСПЗЗ се отнася въобще за всички земеделски земи, в т.ч. и невключени в ТКЗС, ДЗС или други.
Ответникът по касация Л. Й. Г. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения, изложени в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение № 892/15.12.2009г., постановено по гр.д.№4853/2008г. на ВКС, ІV г.о. по реда на чл.290 ГПК е обезсилено решение от 18.07.2008г. по гр.д.№ 782/2007г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Л. Г., че Вяра Т. е собственик на ? ид.ч. от дворно място с площ 610 кв.м., съставляващо парцел ХІІ-606а, кв.94 по плана на [населено място] от 1976г. и Г. е осъден да предаде на Т. владението върху имота. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане с обжалваното решение е обезсилено като недопустимо решение №373 от 07.06.2007г. по гр.д.№ 6065/2004г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. И. Т. иск за признаване за установено по отношение на Л. Й. Г., че е собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място] по нотариален акт № 169/1940г. на нотариус при Софийски областен съд, а именно нива с площ 3 дка, м.”Г.” в землището на [населено място], [община], за който имот по сега действащия регулационен план на [населено място] от 1976г. е отреден парцел ХІІ, кв.94, представляващ празно дворно място с площ 610 кв.м. и за предаване владението върху парцел ХІІ, кв.94 по плана на [населено място] и е прекратено производството по делото в тази част. В. съд е приел за установено, че ищцата е наследник на Р. Т..Последната заедно със С. Ф. е закупила с нотариален акт № 169/1940г. недвижим имот : нива с площ от 3 дка, находяща се в землището на [населено място], Софийска околия, м.”Г.”. В. съд е установил, че ТКЗС е образувано през 1958г. Проследил е регулационния статут на имота от 1958г., когато е одобрен и първият регулационен план на [населено място] до 1976г., когато е одобрен действащият план. Установил е, че по последния план процесната нива попада в кв.94, и върху части от нея са образувани УПИ – ХІІ-общински, ХІІ-606а, ХІV-606а, ХV-606а. Нивата участва в тези поземлени имоти с площи от по 245, 264, 332 и 355 кв.м. или с обща площ 1196 кв.м., а 1643 кв.м. от нея са отредени за улици или за други УПИ. С договор от 1986г. [община] е отстъпила на Л. Г. право на строеж върху УПИ ХІІ-606а, кв.94 като през 1987г. е дадена строителна линия и е налице реализиран строеж. От правна страна съдът е приел, че ищцата е поискала да и бъде признато право на собственост върху парцел ХІІ, кв.94, представляващ дворно място с площ 610 кв.м. легитимацията на ищцата е основана на наследство и давност по отношение на нива от 3 дка, за която действащият регулационен план е отреден УПИ.За да е допустим искът по чл.108 ЗС относно земеделска земя следва да е налице приключила процедура по възстановяване на собствеността, което предполага решение на компетентния административен орган – ОСЗ по чл.14,ал.1,т.1 и т.2 ЗСПЗЗ и скица, респ.решение по чл.14,ал.,т.3 ЗСПЗЗ и заповед по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Съгласно чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ по реда, предвиден в ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собственост върху притежаваните земеделски земи преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях земеделски организации. В случая не се твърди и не се представя влязло в сила на О., както и издадена скица, с която имотът да е достатъчно индивидуализиран.При липса на такава индивидуализация искането съдът да признае, че за процесната нива по сега действащия регулационен план е отреден парцел ХІІ, кв.94 се явява недопустимо.Без приключване на административната процедура земеделска земя не може да бъде предмет на ревандикационен иск.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай така повдигнатите от касатора въпроси в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Това е така, защото в изпълнение на дадените му указания с отменителното решение на ВКС, въззивният съд е преценил допустимостта на производството предвид статута на процесния имот и императивните изисквания на ЗСПЗЗ относно процедурата за териториалната индивидуализация на всички земеделски земи, притежавани преди ТКЗС и подлежащи на реституция. Не може да се изведе по аргумент на противното от разясненията, дадени в ТР№1/1997г., ОСГК, че процесният имот – нива, съгласно нотариален акт № 169/1940г., който не е изгубил земеделския си характер преди обобществяването, е извън кръга земеделски имоти, лимитиран в разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ, неподлежащ на реституция по този специален закон. Ето защо въззивното решение не е в противоречие с посоченото ТР№1/1997г., ОСГК, а в съответствие с него. Изложеното налага извод, че не може да се приеме наличие на противоречива съдебна практика по повдигнатите въпроси, а такава не се и сочи от касатора, както и приложимост на основанието на чл.280,ал.1,т.3ГПК. Относно последното не са и развити релевантни доводи, които да обосноват допускане касационно поради необходимост от такова тълкуване на някоя правна норма, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 250 лева, съгласно договор за правна защита от 30.07.2010г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №27/17.05.2010г. по гр.д. № 848/2009г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА В. И. Т. да заплати на Л. Й. Г. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 250 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: