О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София, 30.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.05.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2532/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3182/01.04.2015г.,подадена от С. Г. Н.,чрез пълномощника й адвокат Г. А. А., против решение №76/19.02.2015г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№956/2014г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №620/09.10.2014г. постановено по гр.д.№1390/2013г. по описа на Районен съд-Хасково и вместо него е постановено:поставя в дял на С. Г. Н. по реда на чл.353 ГПК поземлен имот с идентификатор 77195.744.531 по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед №РД-18-63 от 05.10.2006г. на изпълнителния директор на АК,изменена със Заповед №КД-14-26-294 от 01.12.2011г. на началника на СГКК-Х.,с адрес на имота-гр.Х.,ж.р.”К.”,с площ от 819 кв.м,с трайно предназначение –урбанизирана,с трайно ползване-за друг вид застояване,с описани в решението граници,както и поставя в общ дял на А. К. П. и В. К. Д.,по реда на чл.353ГПК поземлен имот с идентификатор 77195.744.530 по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени и съответно изменени с горепосочените заповеди,с адрес на имота-Х.,ж.р.”К.”,с площ от 819кв.м,с трайно предназначение на територията-урбанизирана,с начин на трайно ползване-за друг вид застрояване,ведно с построените в имота сгради-1.сграда 77195.744.530.1,със застроена площ 15 кв.м и сграда 77195.744.530.2,със застроена площ от 9 кв.м ,при описани в решението граници.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба А. К. П. и К. К. Д.,чрез пълномощника си адвокат М. Р.,в депозирания писмен отговор на жалбата,считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото за не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал,че с влязло в сила съдебно решение № 790 от 15.11.2013 год., постановено по гр.д. № 1390 / 2013 год. по описа на Районен съд – Хасково е допусната съдебна делба на следните два недвижими имоти, а именно – 1. Поземлен имот с идентификатор 77195.744.530 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 819 км.м., ведно със сграда с идентификатор 77195.744.530.1, с площ от 15 кв.м. и сграда с идентификатор 77195.744.530.2, с площ от 9 кв.м., и 2. Поземлен имот с идентификатор 77195.744.531 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 819 кв.м., при квоти – ? ид.ч. – за С. Г. Н. и по ? ид.ч. – за А. К. П. и К. К. Д..Съдът е приел че в случая, тегленето на жребие като способ на извършване на делбата се явява неприложим, с оглед на това, че допуснатите до делба имоти са два, а броя на съделителите – трима,като следва да се има предвид изразеното от ответниците по иска А. П. и К. Д.,становище за поставяне в общ дял е сведено единствено и само по отношение на допуснатия до делба имот с идентификационен №77195.744.530,и то при условие,че делбата се извърши на основание член 353 ГПК-чрез разпределяне на имотите.Съдът е стигнал до извода,че приемайки тегленето на жребие като способ за извършване на делбата, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на правилото, визирано в чл.69, ал.2 от ЗН, доколкото при посочения способ би се стигнало до невъзможност всеки един от съделителите да получи дела си в натура, предвид това, че броя на съделителите е по-голям от този на допуснатите до делба имоти,като подкрепа на този извод следва да се посочи и това, че предложените от вещото лице Д. два варианта за разделяне на имотите, включително и втория вариант, искането за възприемане на който се поддържа от ищцата – С. Н., се явяват недопустими, предвид изричното в тази насока становище от главния архитект на Община – Х.,а от друга страна обстоятелството, че от страна на ответниците е направено искане за поставяне в общ дял на единия от допуснатите до делба два недвижими имота, изключва приложението на другия способ за извършване на делбата, а именно – чрез изнасяне на имотите на публична продан. Досежно приложението на третия възможен способ за извършване на делбата – чрез разпределяне на имотите по реда на чл.353 от ГПК, освен изразеното от ответниците съгласие за поставяне в общ на дял на имот 77195.744.530, ведно с построените в него две сгради, в която хипотеза се изравнява броя на съделителите с този на имотите,съдът е посочил,че следва да се има предвид и установения начин на ползване на имотите и извършените в тях подобрения.След анализ на установеното с доказателствата фактически обстоятелства,свързани с промените в правния и регулационния статут на имотите,съдът е приел,че допуснатите до делба два имота са били обособени като самостоятелни имоти през декември 2011г.,докогато ползването им се е осъществявало въз основа на постигнатата спогодба между праводателите на страните В. Д. и С. Д. съдебна спогодба от 1981г.Съдът е посочил,че този начин на разпределянето ползването на имота, продължило повече от тридесет години, наличието на две сгради, по отношение на една от които има изрично разпореждане от страна на праводателката на ответниците в тяхна полза, и по преценка момента на извършване на двете дарствени сделки – 1987 год. – в полза на ответниците от дарителката им С. Д. и 2012 год. – в полза на ищцата С. Н. от дарителката й В. Д., се обуславя по безспорен начин основателността на искането на ответниците за извършване на делбата по реда на чл.353 от ГПК – чрез разпределяне на допуснатите до делба два имота, изхождайки от установеното трайно фактическо разпределяне на имота, извършено от праводателите на страните през 1981 год. и поддържано впоследствие – през 2011 год., обективирано в искането им за обособяване на два имота, съобразно извършеното до този момент ползване, както и наличието на постройки, ползвани от ответниците в единия от имотите – с идентификатор 77195.744.530.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че въззивният съд /цитирам/:
„се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно начина на извършване на делбата между тримата съделители и на два поземлени имота като е възприел наличието на предпоставките на чл.353 от ГПК.
Считам,че произнасянето по формулирания процесуален въпрос относно начина на извършване на делбата е от значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.3 от ГПК и може да бъде определен/формулиран/ така:Допустимо ли е въззивния съд да приложи чл.353 от ГПК чрез групиране субективно на част от съделителите за получаване на общ дял от тях,посочен/заявен/ от тях конкретно заради по-благоприятното му местоположение при положение,че е прието заключение в два варианта за обособяване на имота за тримата съделители-т.е. съответствие на броя на съделителите и избягване на общия метод за теглене на жребие по чл.352 от ГПК?
Считам,че по този процесуален въпрос съдебната практика е оскъдна и е налице необходимост от затвърждаване на точното съдържание на нормата на чл.353 от ГПК.”
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното по-горе съдържание на решаващите мотиви на въззивния съд,така формулирания като правен въпрос,всъщност визира касационно оплакване по смисъла на член 281,т.3 ГПК-за неправлино приложение на член 353 ГПК,като касаторът се позовава на варианти от заключението на вещото лице по депозираната съдебно-техническа експертиза,за които варианти обаче се посочва, че биха били допустими само при урегулирането на имотите се урегулира и [улица] от ЗУТ,съгласно приложеното по делото становище по чл.201,ал.1 ЗУТ от [община].
Освен това, хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,на която се позовава касаторът в изложението си,предвижда правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване-съгл.т.4 на горепосоченото тълкувателно решение.
Дори формулираният, в началото на изложението на касатора,като процесуален въпрос относно начина на извършване на делбата при наличие на два поземлени имота при трима съделители и съответно при предпоставките на чл.353 ГПК,също не може да обоснове хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК.
Касационният съд намира,че разпоредбата на член 353 ГПК е ясна и безпротиворечива,поради което не се нуждае от тълкуване, и по същата е налице и достатъчно съдебна практика,включително задължителна съдебна практика на ВКС,която не се нуждае от промяна.
На основание член 78,ал.3 ГПК на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция,в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 22.04.2015г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №76/19.02.2015г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№956/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. Г. Н. да заплати на А. К. П. и К. К. Д.,сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: