Определение №207 от 29.11.2017 по гр. дело №5275/5275 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 207

София, 29.11.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.11.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5275/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по молба вх.№7686/07.07.2017г.,подадена от С. П. П.,чрез пълномощника му адвокат С. Б.,с искане за допълване на определение №293 от 26.06.2017г.,постановено по делото,в производството по член 288 ГПК,с което не се допуска касационно обжалване на решение №980/06.07.2016г. на Пловдивски окръжен съд,VІІ гр.състав,постановено по в.гр.д.№155/2016г. по описа на същия съд,в частта му за разноските.
В молбата се посочва,че предвид постановения съдебен акт,съдът следва да се произнесе по искането за осъждане на касаторите Д. В. И. Д. да заплатят на ответника по касационната жалба С. П. П. разноските в производството пред ВКС в размер на 500 лева,съгласно представения договор за правна помощ и съдействие от 07.11.2017г. ,заедно със списък с разноските по член 80 ГПК от 20.03.2017г.
Ответниците по молбата Д. В. В. и И. Т.Д.,с депозирано с вх.№10210/26.09.2017г. пред ВКС възражение,твърдят че молбата е неоснователна и молят да се остави без уважение.Освен това,считат че заплатеното адвокатско възнаграждение,съгласно горепосочения договор за правна помощ е прекомерно,като при евентуалното му присъждане молят да се приложи разпоредбата на член 78,ал.5 ГПК.
По делото е постъпил и отговор на молбата с вх.№12469/17.11.2017г.,подаден от ответницата по молбата И. Т. Д.,чрез пълномощника й адвокат В. Т.,с която моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.Излагат се доводи,че по делото не са приложени доказателства към съответния момент за разноски,направени от С. П. П..
Подадената молба е основателна.
Присъждането на направените разноски от ответника по касационната жалба С. П. П. е обусловено от изхода на производството по член 288 ГПК,приключило с горепосоченото определение,чието допълване се иска,което е окончателно, и на основание член 78,ал.3 ГПК,като в настоящия случай тези разноски представляват адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения договор за правна помощ от 07.11.2016г,заедно със списък по член 80 ГПК,депозирани по делото с молба подадена във ВКС с вх.№3116 от 20.03.2017г. по делото.
Видно от приложеното с касационната жалба придружително писмо вх. №32972/09.11.2016г.,депозирана пред Окръжен съд [населено място],пълномощникът на настоящия молител-ответник по касационната жалба,който е и пълномощник на другия ответник Т. П. Т.,изпраща два броя отговори на касационната жалба,съответно на Т. П. Т. и С. П. П..
Определението,с което не се допуска касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение,чието допълване в частта за разноските се иска от молителя С. П.,е постановено в закрито заседание на касационния съд на 26.06.2017г.,като към този момента за били поискани направените за касационното производство от молителя разноски, съгласно депозираната във ВКС молба вх.№3116 от 20.03.2017г.,с приложени към същата доказателства че такива реално са сторени.Ето защо,на молителя-ответник по касационната жалба следва да се присъдят поисканите и направени разноски за касационното производство.
Във връзка с възражението в отговора на молбата от ответниците по същата -Д. В. и И. Д.- за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от молителя,което съставлява направените пред касационната инстанция разноски съгласно представения от последния списък по член 80 ГПК и договор,размерът на сторените разноски следва да се определи в съответствие с член 7,ал.4 във връзка с член 9 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.Освен това договореното в настоящия случай възнаграждение ,следва да се съобрази с фактическата и правна сложност на делото,като при преценката на същата и предвиденото в горепосочените разпоредби,касационният съд намира,че направените от молителя разноски за настоящата касационна инстанция следва да се присъдят в размер на 300 лева.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА определение №293/26.06.2017. по гр.д.№5275/2016г. по описа на Върховен касационен съд,ІІ гражданско отделение,в частта му за разноските,като:
ОСЪЖДА Д. В. В. и И. Т. Д. да заплатят на С. П. П. сумата от 300 лева,разноски по делото за настоящото касационно производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top