О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 24.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 4106/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез пълномощниците му адвокат С. Ц. и адвокат И. А., срещу въззивно решение № 1301 от 26.02.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 2286/2007г., с което е отменено решението от 14.06.2002 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 12834/2000 г. и е уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижим имот.
Ответникът по касация М. Д. Б. оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Ответникът по касация Н. А. Н. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
Не е изпълнено изискването на чл.280, ал.2 ГПК за цена на иска над 5000 лева. Предявеният иск е по чл.108 ЗС и касае недвижим имот. Съобразно действащата към момента на предявяването му разпоредба на чл.55,б.„б” ГПК /отм./ цената на този иск се определя въз основа на данъчната оценка на имота – ? от нея. По делото в първоинстанционното производство към исковата молба е представено удостоверение №1969/15.11.2000г. за данъчната оценка на имота – парцел ІV-328,кв.182, находящи се в [населено място], Район «Л.», която оценка е 19 906,60 лева. В исковата молба е посочена цена на иска – ? от данъчната оценка в размер на 19 906,60 лева. По делото няма други данни, обосноваващи цена на иска над минимално определения в чл.280,ал.2 ГПК. Така, както е посочена от ищеца и установена с приложената данъчна оценка, тя не е променяна от съда по реда на чл.56 ГПК /отм./, вкл. с допуснатата в с.з. 09.05.2005г. поправка на техническа грешка само в изписване номера на процесния УПИ – от ІV-383 на ІV-388 /при същите граници, номер на парцел, квартал/. Въпросът за цената на иска не е повдиган по реда и в срока по чл.56 ГПК /отм./. При това положение въпросът за цената на иска не може да бъде преразглеждан, вкл. от касационната инстанция по повод допустимостта на касационното обжалване. Ето защо касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, поради недопустимост на касационното обжалване.
При този изход на делото и с оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника по касационната жалба М. Д. Б. направените разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 1301 от 26.02.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 2286/2007 г..
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на М. Д. Б. от [населено място], сумата от 500 /петстотин/ лева разноски.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: