О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 26.06. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2632/2013 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. Г. чрез пълномощника и адв.Д.Н., срещу въззивно решение от 29.01.2013г. по гр.дело № 884/2012г. на Хасковския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, в което съдът се е произнесъл по правните въпроси :внасянето на земеделска земя в ТКЗС с опис-декларация от един от съсобствениците /наследниците/,установява ли едноличното му право на собственост върху тази земя; следва ли съдът да преценява всички доказателства и доводи на страните по вътрешно убеждение, с оглед установените факти и закона; фактът, че претендиращият еднолична собственост върху възстановената земеделска земя не се е противопоставил на друг наследник да предоставя земята под аренда, не е ли признание за съсобствения характер на тази земя. Прилагат се ППВС №1/1957г., решение №420/2012г. по гр.д. №300/2009г., ВКС,І г.о., решение №217/2011г. по гр.д.№761/2010г., ВКС.
Ответниците по касация П. К. П., Н. К. К. и Н. К. П. не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Останалите ответници по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение e потвърдено решение №651/2012г. по гр.д.№1719/2011г. на Хасковския районен съд,в обжалваната от Л. С. част, с която е отхвърлен предявеният от Л. С. Г. против П. К. П., Н. К. К. и М. П. К. иск за делба на общо седем броя недвижими имоти, от които шест земеделски земи, подробно описани и едно дворно място с площ 785 кв.м., представляващо парцел V,кв.44 по плана на [населено място]. В частта, с която е прогласена на основание чл.26,ал.1 ЗЗД нищожността на договор за доброволна делба от 18.11.1998г., първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Въззивният съд е приел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК. Съобразил е, че с влязлото в сила решение в необжалваната част е прогласен за нищожен договор с нотариална заверка на подписите от 18.11.1998г., сключен между К. П. К. и З. С. Г. с предмет процесните земеделски земи. Първият, поч.2000г., е наследодател на ответниците, а втората, поч.2001г. – на ищцата. Ищцата не е доказала твърденията си, че между страните е налице съсобственост върху процесните земеделски земи и урегулиран позомлен имот. Реституцията на първите по реда на ЗСПЗЗ е осъществена в полза на наследодателя на ответниците П. К. П., който ги е внесъл в ТКЗС съобразно опис декларация от 1950г. той е подал и заявлението пред ПК. Следователно правото на собственост върху възстановените земеделски земи е възникнало само между преките наследници на П. К. П., които са ответниците. Недоказано е твърдението, че земите са принадлежали на общия наследодател – прадядо К. П. К.. Реституционната процедура е проведена в полза на сина му П. К. П.. Решението на ПК легитимира ответниците като собственици по наследство на земеделските земи. Ищцата не е провела иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, тя не е и заявила имотите за реституция в полза на наследниците на общия наследодател К. К.. Прогласеният за нищожен по иск на Л. Г. договор за доброволна делба не установява съсобственост между страните. Релевираното едва във въззивната жалба основание за собственост – придобивна давност върху предоставената с договора ? ид.ч. от нивите, не следва да се разглежда поради наличие на преклузията на чл.131 ГПК. По отношение на дворното място е прието, че то е собственост на ответниците по силата на наследяване, като наследодателят им П. П. още през 1998г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай поставените от касаторите въпроси са ирелевантни за изхода на делото и не обуславят допускане касационно обжалване на решението в някоя от сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Решаващите изводи на въззивния съд, основани и на установената съдебна практика, са за зачитане конститутивното действие на решението на ОСЗ, постановено в реституционната процедура по ЗСПЗЗ, по отношение на обекта и субекта на правото на собственост при липса на проведен иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, който е основание за изменение на административния акт. Ето защо въпросът кой е внесъл имотите в ТКЗС е извън предмета на делото за делба. Н. е и въпросът за това дали доброволната делба установява субективното отношение на страните по нея към собствеността на земите. В съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства и е разгледал релевираните в преклузивните процесуални срокове възражения на страните.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК и на ответниците по касация не следва да се присъждат поради липса на искане и доказателства, че са направени.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.01.2013г. по гр.дело № 884/2012г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: