3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София 14.03. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 853/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. О.,[населено място], срещу въззивно решение от 19.03.2010г. по гр.д. № 697/2007г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че „по въпросите, предмет на обжалването, въззивният съд се е произнесъл без да се съобрази с практиката на ВКС досежно предпоставките на чл.28,ал.3 СК, обуславящи правния интерес на ищеца от завеждане на конститутивния иск, както и въздигнатия принцип за справедливо уреждане на имуществените отношения след прекратяване на общността на база на приноса, който всеки от съпрузите има за нейното създаване”.
Ответникът по касация З. Г. А. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения, изложени в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено частично решението по гр.д.№ 8711/2004г. на СРС и по реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен предявения от Б. А. О. срещу З. Г. А. иск с правно основание чл.28,ал.3 СК/1985г./ за определяне на по-голям дял от придобитото през време на брака им, прекратен чрез развод, имущество в размер на 5/8 ид.ч. В частта, с която искът е отхвърлен над 5/8 ид.ч. до предявения размер, решението е оставено в сила.
Въззивният съд е обсъдил доказателствения материал по делото и е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод през 2003г.За да бъде уважен така предявеният иск, то следва да се определи по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака, за този съпруг, който общо има значително по-голям принос в придобиването му отколкото другия съпруг. Правото на по-голям дял е неделимо, определящ е приносът, но не за всяка вещ, а общо за придобитото имущество по време на брака. С оглед установеното, че през различните периоди от брака доходите на всеки съпруг са били по-високи или по-ниски спрямо другия, не може да се приеме, че приносът на съпругата е по-малък. Определянето на приноса на всеки от съпрузите не може да се извърши по математически начин чрез съпоставяне само на доходите на всеки от тях. Освен това съпругата се е включвала и в помощ на работата на съпруга по стъклоизписване и другите му доходоносни дейности. Дори доходът от тези дейности да е получаван от съпруга по сключени договори, то приносът в реалното им придобиване е на двамата, тъй като са участвали общо в изпълнението на работата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР правен въпрос. Ето защо приложените съдебни актове, в т.ч. определения, постановени в производство по чл.288 ГПК и ТР2/2001г., ОСГК, касаещо въпроси за имуществените взаимоотношения между съпрузи, единият от които поне е едноличен търговец, във връзка с търговската дейност и търговското предприятие, не могат да бъдат преценени като относими към разглеждания случай. Необосновано се поставя и въпросът за допустимост на конститутивния иск и наличието на правен интерес от него, след като е предявен от самия касатор и е приет като допустим и разгледан от решаващия съд по същество. Доводите на касатора сочат необоснованост на съдебния акт и неправилна преценка на доказателствата по делото. Необосноваността на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 1000 лева, съгласно приложения договор за правна защита от 17.05.2010г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.03.2010г. по гр.д. № 697/2007г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Б. А. О.,[населено място], да заплати на З. Г. А. разноски в размер на 1000 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: