О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 02.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.06.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 383/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№13894/04.10.2017г.,подадена от Е. А. Х.,Ф. А. Х. и А. А. А.,чрез пълномощника им адвокат Н. Б.-А.,против решение № V-134/28.08.2017г. на Бургаски окръжен съд,пети въззивен граждански състав,постановено по в.гр.д.№939/2016г. по описа на същия съд,с което:
ОБЕЗСИЛВА допълнително решение № 50/11.04.2016 г. по гр.д.№ 323/2014 г. по описа на РС-Айтос за допълване на основание чл.250 ГПК на постановеното по същото дело решение № 164/30.11.2015 г., В ЧАСТТА, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменено Решение № 342/16.07.2001 г. на ОСЗ – [населено място] за възстановяване като обезщетение, на основание влезли в сила съдебни решения в землището на [населено място], общ.Р., област Б., за имот № 016055, находящ се в землището на [населено място], [община], обл.Б., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 164/30.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 323/2016 г. по описа на РС-Айтос, В ЧАСТТА, с която е прието за установено по отношение на И. Ф. Ф., че ищците Е. А. Х., Ф. А. Х. и А. А. А., са собственици на основание наследство и давностно владение на поземлен имот № 016056 в землището на [населено място], и вместо него е постановено:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Е. А. Х. Ф. А. Х. и А. А. А., против И. Ф. Ф.,с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено, че ищците са собственици на недвижим имот – реална част 1,201 дка от поземлен имот № 016055 по КВС на [населено място], общ.Р., м.“Х.“, целия с площ 10,047 дка, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: шеста, която част представлява бивш имот № 016056 по плана за земеразделяне на същото землище, шеста категория, с предназначение – за нуждите на селското стопанство; при граници на реалната част: север и изток – имот № 016017 и имот № 016020, запад – имот № 016055, юг – имот № 000089 (път), и при граници на поземления имот – имоти с №№ 000089, 016007, 0160008, 016009, 016010, 000057, 016018, 016012, 016013, 016014, 016015, 016016, 016017 и 016020.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушения на материалния закон и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че допълнителното решение №50/11.04.2016г., постановено по делото по реда на член 250 ГПК, е недопустимо в обжалваната му част,с която на основание член 537,ал.2 ГПК първоинстанционният съд е отменил решение №342/16.07.2001г. на ОСЗ Р. по чл.27 а ППЗСПЗЗ,с което имот №016055 находящ се в землището на [населено място],общ.Р. е възстановен като обезщетение на основание влезли в сила съдебни решения.Съдът е посочил,че това решение на ОСЗ Р. е постановено по реда на ЗСПЗЗ и представлява индивидуален административен акт,който не може да бъде отменян по реда на член 537,ал.2 ГПК,тъй като за отмяната му съществува специален административен ред,а на така посоченото основание от ГПК могат да бъда отменяни само констативни нотариални актове,издадени по реда на охранителното производство по ГПК,но не и индивидуални административни актове.По отношение на предявените искове,съдът е констатирал,че ищците претендират да са собственици на основание наследство и давностно владение на реална част от поземлен имот №016055 по КВС на [населено място],местн.”Х.”,целия с площ от 10,046 дка,която част е с площ от 1,201 дка и представлява бивш имот №016056 по плана за земеразделяне на същото землище,при описани граници,който имот е възстановен на ответниците-наследници на Ф. О. Е. с решение по член 27а ППЗСПЗЗ №342/16.07.2001г. на ОСЗ Р..Във връзка със статута на процесния имот,въззивният съд се е позовал на данните на съдебно-техническата експертиза,приета пред въззивната инстанция,както и на събраните по делото писмени доказателства,които установяват, че процесния поземлен имот към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ-1991г. представлява земеделска земя,имота се намира извън регулацията на населеното място,никога не е попадал в строителните му граници,нито е ограден,нито се ползва като дворно място,в КП от 1957г. не е нанесен,а изцяло попада в имот пл.№508 записан в разписния списък на името на Ф. Ф.,а също така и че към настоящия момент имот №016056 не съществува като самостоятелен имот,а е обединен с имот №016011 в един общ поземлен имот №016055 с площ 10,046дка.В резултат на това въззивният съд е стигнал до извода,че имота е имал характера на земеделска земя и този му характер не е променян с годините.Във връзка с твърдението за придобиване на имота на основание давностно владение,предвид тези обстоятелства,че процесният имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,съдът е посочил,че съгласно член 5,ал.2 ЗВСОНИ,давност не тече-до 1997г.,а такава започва да тече от постановяване на решението на ОСЗ Р. през 2001г.,поради което и наследодателят на ищците А. Х. А. не е могъл да придобие към 1996г. по давност процесния имот от 1200 кв.м.Съдът е приел,че ищците също не са могли да придобият правото на собственост върху имота на основание упаржнявано от тях давностно владение започнало през 1996г.-съгласно член 5,ал.2 ЗВСОНИ/обн. ДВ бр.107/18.11.1997г/до тази дата на влизане в сила на разпоредбата,давност не тече,такава е могла да започне да тече в полза на ищците след влизане в сила на решението на ОСЗ през 2001г.,за което в тежест на ищците е да докажат,че са упражнявани непрекъснато и несмущавано владение върху имота,продължило до настоящия момент,обаче по делото не са ангажирани категорични доказателства от ищците за това.Съдът,след анализ на доказателствата по делото-гласни и писмени такива,е стигнал до извода,че от същите не може да се приеме за установено,че ищците са упражнявали непрекъснато и явно владение върху процесния имот,с демонстрирано намерение за своене на същия,поради което не са придобили процесния имот на твърдяното от тях оригинерно основание.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси,разрешени в противоречие с практиката на ВКС,като в четири точки формулира въпроси относно:
-дали процесния имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в настоящата хипотеза,изложена от ищците в молбата им,
– за възможността собственик на земеделска земя,който не е бил член кооператор ,но е владял земята си в реални граници до влизане в сила на ЗСПЗЗ,дали по отношение на този имот се прилага реституционно производство,
-за възможността за придобиване на недвижими имоти по давност,които не са били обобществявани и запазили статута си на частна собственост и владяни в реални граници,дали за тези имоти се отнася забраната да бъдат придобивани по този ред и подлежали ли са на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,така формулираните от касатора въпроси са неотносими към същите и не са обусловили правните изводи на съда.Освен това част от тях се отнасят до съвсем различни хипотези от тази,която е била предмет на разрешения с решението на съда спор,както и повечето са свързани с твърдения на касаторите,за които е прието,че не са установени със събраните по делото доказателства.
С оглед гореизложеното,касационният съд намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №V-134 от 28.08.2017г. на Бургаски окръжен съд,пети въззивен състав,постановено по в.гр.д.№939/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: