О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр. София, 27.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ЗЛАТКА РУСЕВА гр. д. № 6802/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3513 от 14.08.2013 г. на С. С. Т. от [населено място], чрез адв. М. Г. срещу въззивно решение № 300 от 11.07.2013 г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по гр. д. № 262/2013 г., с което е отменено решение № 106 от 15.04.2013 г. на Районен съд – Девин, постановено по гр. д. № 220/2012 г. и са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, че длъжникът по изпълнително дело № 221/2011 на СИС при РС-Девин не е собственик на движими вещи, предмет на извършен опис на 10.02.2011г., подробно описани в диспозитива на въззивното решение.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба [фирма], с която се оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна тъй, като се касае за обективно кумулативно съединени искове за собственост на отделни вещи – 320 брой, всеки от които може да бъде предявен отделно. Направено е и искане за присъждане на разноски.
При проверка допустимостта на касационната жалба, ВКС, ІІ г.о., констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева по граждански дела. В случая С. С. Т. е предявил срещу [фирма] и [фирма] – Д. отрицателен установителен иск, че същият не е собственик на движимите вещи подробно описани в исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК по исковете за собственост цената на иска се определя съгласно данъчната оценка, а когато няма такава, съгласно пазарната цена. По делото е приложено Обявление № 1 на ДСИ при РС-Сливен (л. 6 и следващи от първоинстанционото дело), като цената на всяка една от вещите, предмет на спора, е под 5 000 лева. С исковата молба са предявени за общо разглеждане в обективно кумулативно съединение няколко иска, всеки от които има цена, определена съобразно изискванията на чл. 68 ГПК. Ето защо касационната жалба е подадена срещу решение по въззивно дело с цена на иска под законоустановения минимум от 5 000 лева и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба [фирма] – [населено място] разноски в размер на 900 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. С. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 300 от 11.07.2013 г. на Окръжен съд – Смолян, постановено по гр. д. № 262/2013 г..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6802/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ОСЪЖДА С. С. Т. от [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] сумата от 900 лв. разноски.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: