3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
С. 27.06. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1207/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. П., [населено място], чрез пълномощника му адвокат Т. С., срещу въззивно решение №80 от 13.01.2010г. по гр. дело №1793/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Поставят се правни въпроси за това, как следва да се установява правото на собственост при успешно проведена земеделска реституция, чия доказателствена сила следва да бъде приоритетна за съда- тази на стабилния административен акт, какъвто е решението на ОСЗ, или констативният нотариален акт за собственост, какви доказателствени средства са допустими за установяване правото на собственост към момента на обобществяването на имота. Неизяснен е въпросът кой следва да установява отрицателния факт за липсата или наличие на протокол на Т.. Твърди се наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по касация Д. А. Х. и В. В. Х. оспорват допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба в писмено становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 2179/2009г. по гр.д.№9568/2007г., с което е отхвърлен предявеният от П. Т. П. срещу Д. А. Х. и В. В. Х. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху реална част с площ 984 кв.м. от недвижим имот в землището на [населено място],[жк], съставляващ имот пл.№ 12 по КК от 2008г.
За да постанови решението си Варненският окръжен съд е приел, че ищецът е наследник на К. А. в това му качество с решение от 21.01.1999г. на ПК-В. е възстановено правото на собственост върху лозе от 1,890дка, намиращо се в строителните граници на[жк], местност „М.”, попадащо в терен по §4 ЗСПЗЗ, обхващащо имоти пл.№№433,434 по КП 1956г. С констативен нотариален акт №130/1964г. за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в ТКЗС, Р. М. е призната за собственик по силата на замяна на лозе в [населено място], м.”Б. ч.” с площ 2400 кв.м.В нотариалния акт е описан протокол за замяна на Т. от 22.12.1963г.С нотариален акт №47/1969г. М. е дарила на ответницата В. Х. ва един декар от описаното лозе. През осемдесетте години в имота е построена едноетажна монолитна тухлена сграда с избен етаж, която е отразена в кадастралния план от 1990г. Процесният имот попада с 984 кв.м. във възстановения имот с решението на ПК от 1999г.В. съд е приел от правна страна, че не е доказана активната легитимация на ищеца, т.к. не е установено наследодателката на ищеца да е била собственик към момента на образуване на ТКЗС, имотът да е бил отнет по посочените в чл.10 ЗСПЗЗ начини и да е завършена процедурата по реституция с актове по чл.13, ал.4,5 и 6, както и чл.13а ППЗСПЗЗ. Налице е хипотезата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ – имотът е получен по замяна с протокол по З. от праводателя на ответниците и с него е извършена разпоредителна сделка /дарение/, поради което замяната остава в сила. Възражението на ищеца за липса на доказателства за замяна по З. е прието за неоснователно с оглед неопроверганото официално удостоверяване, извършено в нотариален акт № 130/1964г., за наличието на изискуемия протокол.
Поставените от касатора въпроси относно това, как следва да се установява правото на собственост при успешно проведена земеделска реституция, чия е доказателствена сила следва да бъде приоритетна за съда- тази на стабилния административен акт, какъвто е решението на ОСЗ, или констативният нотариален акт за собственост, какви доказателствени средства са допустими за установяване правото на собственост към момента на обобществяването на имота, не могат самостоятелно да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото решаващите изводи на въззивния съд са относно легитимацията на ответниците по предявения иск по чл.108 ЗС в качеството им на собственици на претендирания по земеделска реституция от ищеца имот, а именно, че е налице хипотезата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ и замяната остава в сила. Поставеният въпрос относно това кой следва да установява отрицателния факт за липсата на протокол на Т. комисия също не може да предпостави допустимост на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1, т.2 ГПК. Касаторът не сочи съдебни решения, установяващи противоречиво разрешаване на този въпрос. Приложеното решение на Варненския окръжен съд по гр.д.№181282008г. не съставлява практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и съобразно разясненията, дадени с ТР №1/2009г., ОСГТК, тъй като не дава разрешение на повдигнатия въпрос. Не е налице и основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като въпросът за доказателствената стойност на констативния нотариален акт е решен в съответствие с установената съдебна практика за зачитане неопроверганото удостоверяване в констативния нотариален акт, съставен въз основа на протокол за замяна на Т. комисия.
Въпросите относно необосноваността на обжалваното решение и допуснати процесуални нарушения, не могат самостоятелно да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като касаят пороци по смисъла на чл.281,ал.1,т.3 ГПК и не следва да се разглеждат в производството по предварителна селекция на жалбите, каквото е това по чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Съобразно изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответниците по касация следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на по 500 лева за всеки по договори №31142 и 31143.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №80 от 13.01.2010г. по гр. дело №1793/2009 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Т. П., [населено място], да заплати на Д. А. Х. и В. В. Х. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на по 500 лева за всеки един от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: