О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 15.01. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 6152/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение от 22.05.2013г. по гр. дело № 897/2013г. на Варненския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне по следните правни въпроси,които са решавани противоречиво от съдилищата : какво включва фактическият състав на преобразуването чрез отделяне съгласно чл.261-263 ТЗ /ред. до ДВ,бр.58/2003г./, респективно какви документи са били необходими да се представят пред регистърния съд за вписване на преобразуването; приложими ли са изискванията на чл.262д ТЗ към документи, свързани с преобразуване, извършено при действието на чл.261-263 ТЗ /ред.до ДВ,бр.58/2003г./. Въззивният съд е приел, че дружеството не е придобило валидно право на собственост върху имота по силата на спогодбата от 2004г. Обратното е прието в решение от 25.04.2013г. по гр.д. №839/2013г. на Варненския окръжен съд.
Ответникът по касация [фирма],гр.София, оспорва жалбата в отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №2/15.01.2013г. по гр.д.№1497/2011г. на Районен съд – Девня, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] /правоприемник на [фирма]/ срещу [фирма] и [фирма], [населено място], иск за приемане за установено, че ищецът е собственик на склад – гараж в [населено място] дол с площ от 106 кв.м., построена в поземлен имот пл.№000087 и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението му.
Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че процесният имот е бил част от патримониума на [фирма] към 1999г. на основание чл.17а ЗППДОбП, както и към момента на преобразуването на това дружество чрез отделяне на нови дружества, измежду които и ищцовото. По спорния въпрос, дали при това преобразуване чрез отделяне имотът е преминал в патримониума на ищеца, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал тези свои твърдения. От заповедта за преобразуване и разделителния протокол тези твърдения не се установяват, тъй като в тях не се посочват поименно дълготрайните активи, които преминават в [фирма] /преобразувано впоследствие в ищцовото дружество/ При преобразуването са отделени седем нови дружества и във връзка с уреждане на имотите, които преминават в собственост на съответните ЕРД по силата на отделянето, е подписана спогодба от 15.12.2004г. В чл.2.1.1 се сочи, че всяко ЕРД придобива по силата на отделянето всички имоти, които са разположени на лицензираната територия на съответното ЕРД и представляват елементи от ЕРМ и не са електропроводни линии и уредби, както и електропроводни линии ВН и електрически уредби, посочени в лицензията за разпределяне на електрическа енергия на съответното ЕРД и всички недвижими имоти или части от тях, които са изрично изброени в приложения 2.1.3.1 до 2.1.3.7. В приложенията е записан под №1745 склад Вълчи дол с площ 35 кв.м. – масивна конструкция.При липса на други конкретни данни за постройката /местоположение на имота, в който е построена, етажност, предназначение/ и разлика в площта с претендираната, не може да се приеме, че те са идентични. Не може да се приеме, че спогодбата обективира прехвърлено по силата на разделянето право на собственост върху процесния имот в патримониума на ищеца.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай посочените въпроси относно фактическия състав на преобразуването чрез отделяне съгласно чл.261-чл.263 ТЗ /ред. до ДВ,бр.58/2003г./, документите, които са необходими пред регистърния съд за вписване на преобразуването и приложимостта на изискванията на чл.262д ТЗ към преобразуване, извършено при действието на чл.261-чл.263 ТЗ /ред.до ДВ,бр.58/2003г./, не могат да предпоставят касационно обжалване на решението. Решаващите изводи в него са за това, че имотът не е включен в разделителния протокол,който е съставен при преобразуването чрез отделяне, както и в последващия спогодителния протокол от 2004г., т.е. за неизпълнена доказателствена тежест на ищеца, който основава правото си на собственост въз основа на правоприемство чрез отделяне /разделяне/ от електрическата компания и подписаната през 2004г. спогодба. Допълнително развитите от въззивния съображения за преобразуване по реда на чл.263 ТЗ касаят не фактическия състав на вписването в регистъра на ищцовото дружество, а включването на права и задължения в патримониума на новосъздадено чрез отделяне дружество с решение за преобразуване и съответния разделителен протокол. Съдът е изложил теза, че по силата на спогодбата от 2004г. не се транслират права на собственост към момента на отделянето и тя касае последващо преобразуване, което е ирелевантно. Ето защо решението по гр.д.№839/2013г. на Варненския окръжен съд е неотносимо към разглеждания случай. Макар него да е обсъждан спогодителният протокол от 2004г., се касае за друга фактическа обстановка по отношение на включването в протокола на друг имот, различен от процесния. Съобразно разясненията, дадени в т.2 на ТР№1/2009г., ОСГТК, приложното поле на хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК обхваща противоречие между разрешенията на релевантен правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд. Приложеното решение не обуславя прилагане на цитираната хипотеза.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. На ответника по касация не следва да се присъждат разноски за производството по чл.288 ГПК, поради липса на искане и данни за направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.05.2013г. по гр. дело № 897/2013г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: