О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр. София, 16.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 1678/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. К. от [населено място] област срещу въззивно решение № 6544 от 29.12.17г., постановено по в.гр.д.№ 731/17г. на Благоевградския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 6175 от 21.07.17г. по гр.д.№ 528/16г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против [фирма], [населено място] и Л. Б. К. иск по чл.88 ЗКИР, вр. с чл.537, ал.2 ГПК за установяване на недопустимост на вписването на подновяване на законна ипотека, учредена в полза на в полза на първия ответник за задължения на втория ответник върху подробно описаната в решението двуетажна жилищна сграда, построена 1956г., със застроена площ 60,37 кв.м., построена в УПИ ХІІ – 879,880 в кв.33 на [населено място] /сграда с идентификатор 04279.611149.1 по КККР на [населено място]/.
По делото е установено, че с нот.акт № 85/05г. ищецът в първоинстанционното производство Б. К. и ответникът Л. К., който е негов син, са признати за собственици по давност на двуетажна жилищна сграда, построена през 1956г., със застроена площ 60,37 кв.м. и РЗП 120,64 кв.м., от която първи етаж, състоящ се от две стаи, антре и баня с тоалетна; втори етаж – три стаи, ведно с пристройка към първи и втори етаж от по една стая и трети етаж – четири стаи, баня с тоалетна, антре и тераса. На 13.12.2005г. ищецът е продал на сина си собствените си 3/4 ид.части от имота, който в нотариалния акт /№183/05г./е описан по посочения начин, като с влязло в сила на 29.09.11г. решение по гр.д.№ 192/11г. на БОС договорът между двамата е развален. По заведената партида в Службата по вписванията имотът е описан според двата нотариални акта. По молба от 13.12.2005г. на [фирма] съгласно чл.43 ЗБ вр. с чл.166 ЗЗД е вписана законна ипотека за обезпечение вземането на банката по отпуснат банков кредит на втория ответник в размер на 70 000 евро, описан в молбата на банката като триетажна масивна жилищна сграда, като описанието на етажите е според описанието в документите за собственост на кредитополучателя. В молбата е описан за приложен нотариален акт, който не съвпада с тези, удостоверяващи правото му на собственост върху имот. От заключението на техническата експертиза е установено, че към момента на учредяване и вписване на ипотека сградата е двуетажна с таван, а пристроените стаи не са свързани с нея. Ответникът Л. К. се е снабдил с констативен нотариален акт № 74/08г., в който обектите са описани според заснемането им в кадастралната карта.
При тези фактически данни въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ищеца, че длъжностното лице е извършило недопустимо първоначално вписване на ипотека, тъй като не са били представени изискуемите се за вписване документи и имотът не е описан според нотариалния акт, приложен към молбата, а този, който е описан за приложен не съществува. Посочено е, че вписването е недействително /нищожно/, когато е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство или ако са налице основанията регламентирани в чл.576 ГПК за нищожност на нотариалните действия, каквото е вписването, както и че то е недопустимо, когато е постановено по искане на нелегитимирано лице – чл.600 ГПК или по което съдията по вписванията се е произнесъл без да е бил сезиран, а вписване на несъществуващо обстоятелство е налице при вписване на обстоятелство, което не е възникнало валидно. Изложени са съображения, че поради липсата на кадастрална карта за района, в който се намира ипотекираният имот, в молбата на банката по чл.16 ПВ същият е описан в съответствие с чл.6, ал.1, б.”в” от правилника с посочване на вида, местонахождението, номер, площ и граници в съответствие с документите за собственост на ипотекарния длъжник, като разликата се състои единствено в това, че в документите за собственост е посочено, че сградата е двуетажна /с описание на три етажа/, а в молбата на банката е посочена като триетажна, но е описана по същия начин. Посочването в молбата за приложен нотариален акт, който не съществува е прието за ирелевантно, тъй като се касае за законна ипотека, която се учредява с молбата по чл.16 ПВ с визираното в чл.167, ал.2 ЗЗД съдържание, нито са налице твърдения, че към нея не е бил приложен документа за продажбата на имота, във връзка с която е отпуснат кредита. Прието е също, че и при подновяването на ипотеката са спазени изискванията на чл.18 ПВ, както и че на място съществуващата сграда по своите характеристики е двуетажна, а не триетажна също не води до недопустимост на вписването, тъй като няма отношение към него като охранителен акт. С оглед на това искът е приет за неоснователен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /ТР № 1/2002г. на ОСГК/ по въпроса за видовете пороци на вписването и конкретно различните хипотези, при които едно вписване е недопустимо. Поддържа също, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като претендира разноски. Ответникът Л. Б. К. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба или при вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, както и при очевидна неправилност. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства
В случая поставеният от касатора правен въпрос не е решен в противоречие с ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, отнасящо се до други въпроси, още повече, че в мотивите към т.3 на тълкувателното решение също е прието, че недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелигитимирано в регистърното производство лице – чл.294 ГПК /отм./ или вписване, по което съдът се е произнесъл без да е бил сезиран. В случая по делото е установено, че вписването на законната ипотека е извършено по молба на легитимирано лице съгласно чл.600 ГПК, с която съдията по вписванията е бил надлежно сезиран, респ. че при подновяването на ипотеката са спазени изискванията н чл.18 ПВ, поради което в съответствие с установената практика въззивният съд е приел, че сочените от касатора основания не попадат в тези хипотези и недопустимост на извършеното вписване не е налице.
Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен ”contra legem”, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или “extra legem”, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Ето защо касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато и на това основание. Не е налице и вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, нито касаторът се позовава на тези основания.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация [фирма] разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 100 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6544 от 29.12.17г., постановено по в.гр.д.№ 731/17г. на Благоевградския окръжен съд.
О с ъ ж д а Б. М. К. от [населено място] да заплати на [фирма] сумата 100 лв. /сто лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: