О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 16.01 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 6086/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез процесуалния и представител адвокат Х., срещу въззивно решение от 15.07.2013г. по гр. дело № 141/2013г. на Окръжен съд – Монтана. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че в противоречие с практиката на ВКС съдът се е произнесъл по следния правен въпрос : длъжен ли е съдът по иск за собственост срещу община, основан на твърдение за проведена реституция по ЗСПЗЗ да извърши проверка на материалната законосъобразност на решението на ОЗС по възражение на ответника, че е налице пречка по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, макар самият имот да не е засегнат от застрояване. Не се представят съдебни решения.
Ответниците по касация Ф. Ц. М. и М. Ц. М. оспорват касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК. Сочат, че не са налице основанията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решението на Районен съд – Берковица от 23.04.2013г. по гр.д.№35/2013г., с което е уважен предявеният от Ф. Ц. М. и М. Ц. М. срещу [община] иск с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР по отношение на имот с проектен идентификатор 03928.509.224 по КК на Б. с площ 6996,56 кв.м. като е прието, че при изготвяне на кадастралната карта одобрена със Заповед№РД-18-84/2008г. е допусната непълнота като имотът не е заснет като самостоятелен, а е включен в границите на поземлен имот с идентификатор 03928.509.72 и в границите на имот 03928.509.64.
Въззивният съд е приел, че на ищците в качеството им на наследници на Ф.П. и П.Д. е признато правото на възстановяване в стари реални граници на нива от 8 дка, находяща се в строителните граници на Б., имот №1482 по плана от 1958г. след проведено производство по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, решение от 13.11.1998г. по кас.гр.д.№ 42/1998г. на ОС -Монтана и решение №201/1999г. на ПК – Б.. С последното на ищците е възстановена собствеността в стари реални граници върху нива от 7 дка като е налице отказ за възстановяване на 1 дка поради това, че е налице застрояване по мероприятие по чл.10б ЗСПЗЗ. По възражението на общината, че не са налице материалноправните предпоставки за реституция поради наличие на мероприятие по чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ и при осъществяване на косвен съдебен контрол съдът не е констатирал незаконосъобразност на актовете за възстановяване на собствеността, тъй като съгласно техническата експертиза имотът не е застроен,част от него се ползва като нива, а другата част е ливада. Той не е отразен в кадастралната карта като самостоятелен имот, а е нанесен като част от имоти идентификатор 03928.509.64 и 03928.509.72.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Посоченият от касатора правен въпрос, определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. В разглеждания случай посоченият в изложението въпрос не може да предпостави допускане на касационно обжалване. Той не е коректно формулиран и относим към решаващите изводи на въззивния съд. Това е така, защото от една страна касае съществото на спора относно наличието или не на реализирано цялостно мероприятие след обобществяването, в терена на което попада и процесният имот, а от друга въззивният съд е изложил мотиви относно материалноправните предпоставки за реституцията по ЗСПЗЗ. Той е приел, че от събраните доказателства, в т.ч. и техническа експертиза, не са установени пречките на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ. Макар да се позовава на съдебна практика по чл.290 ГПК касаторът не е посочил конкретни решения и не е обосновал в какво се състои противоречието на обжалваното решение с тази практика на ВКС. Твърденията му, че е налице мероприятие по смисъла на чл.10б.ал.1 ЗСПЗЗ, макар възстановеният имот да не е застроен, са твърдения по същество и касаят неговата доказателствена тежест при своевременно заявени в срока по чл.131 ГПК и въведени в предмета на спора /което не се установява по делото, в каквато насока са и доводите в отговора на касационната жалба/ възражения срещу материалната законосъобразност на реституцията с постановен акт на ПК. Ето защо въпросите не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят разноски за един адвокат в размер на 400 лева, съгласно договор от 19.09.2013г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.07.2013г. по гр. дело № 141/2013г. на Окръжен съд -Монтана.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Ф. Ц. М. и М. Ц. М. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на общо 400 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: