О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр.София, 18.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3130 по описа за 2016 г. година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 248 ГПК.
Образувано е по постъпила молба вх. № 858/24.01.2017 г. от Д. П. Р. и Д. Т. Д. – Р., чрез процесуалния си представител Д. П. Р. от [населено място] с искане да бъде изменено определение № 492 от 22.12.2016 г. по гр. д. № 3130/2016 г. на ВКС, II г. о. като им се присъдят разноските, направени за касационното производство по чл. 288 ГПК /отговор на касационна жалба/ за адвокатско възнаграждение в определен по реда на чл.38, ал.2, вр. с чл. 38, ал. 1 , т. 2 и т. 3 ЗА размер, като правят и възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на ответника по подадената от тях касационна жалба К. П. Р. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева и молят същите да бъдат намалени до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 500 лева.
Ответникът по молбата К. П. Р. не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
С посоченото по-горе определение на Върховния касационен съд, ІІ г.о., в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато касационното обжалване на въззивно решение № 294 от 07.03.2016 г. по в. гр. д. № 2124/15 г. на Варненския окръжен съд, постановено по искове по чл.30 ЗН и чл.34 ЗС по касационна жалба на Д. П. Р. и Д. Т. Д. – Р. и по касационна жалба на К. П. Р.. В същото определение съдът не се е произнесъл по направеното в отговора на касационната жалба на К. П. Р. по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК искане на Д. П. Р. и Д. Т. Д. – Р. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА. При посочения изход на делото на Д. Т. Д. – Р. и на Д. П. Р. принципно се дължат разноски за дадения отговор на касационната жалба на К. П. Р. за производството по чл. 288 ГПК. Видно от приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, предоставената от адвокат Д. Р. правна защита е безплатна. Посочено е, че ответницата по касация Д. Т. Д. – Р. е роднина по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. При това положение и на основание чл.38, ал.2 ЗА дължимото на процесуалния представител на ответницата по касация адвокат Д. Р. възнаграждение възлиза на 675 лева, определено съгласно чл.7, ал.1, т.4, чл.7, ал.4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двата обективно съединени иска. Ответницата адвокат Д. П. Р. се е представлявала по делото лично, поради което разноски за адвокатско възнаграждение в случая не и се следват.
Молбата, с която се иска да бъде изменено определението от 22.12.2016 г., правейки възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на К. П. Р. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева и същите да бъдат намалени до предвидения в посочената наредба минимален размер от 500 лева, е неоснователна. В отговора на касационната жалба на Д. Р. и Д. Р. ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е приложено доказателство за извършването им /договор за правна защита и съдействие от 07.07.2016 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 800 лева/ и е представен списък по чл. 80 ГПК. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски, които в случая съставляват адвокатско възнаграждение. Според дадените с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума, поради което неоснователен е доводът на молителките, че адвокатско възнаграждение не се дължи при положение, че договорът за правна помощ не е подписан от страната, след като същият е подписан от процесуалния й представител, който е удостоверил, че е получил договорената сума в брой.
Д. за наличието на предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК също е неоснователен. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. ВКС намира, че реализираната от процесуалния представител на ответника по касация защита в производството по чл. 288 ГПК е предоставена по спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност. Фактическата сложност е обусловена от широкия кръг обстоятелства, които са изследвани и установени в съдебното производство като релевантни към правния спор. Правната сложност произтича от преценката за формирането на правни разрешения от въззивния съд по тях, както и от съпоставката на тези правни разрешения с приложената от касатора съдебна практика и обосноваване на поддържаното становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Отговорът по чл. 287, ал. 1 ГПК съдържа разглеждане и отговор на всички поставени в приложението въпроси и съображения на касатора в подкрепа на искането му за допускане на касационно обжалване. С новия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването и от адвокат /юрисконсулт/ -арг. от чл. 284, ал. 2 ГПК, а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се договарят адекватни на тези изисквания, по-високи по стойност, адвокатски възнаграждения. Прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно чл. 36 ЗА, във връзка с чл. 7 и чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в конкретния случай за двата иска е определен на 675 лева и съдът не би могъл да определи възнаграждение под този минимум, каквото е искането на молителките. С оглед изложеното, предвид фактическата и правна сложност на делото, не е налице прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в размер на 800 лева. Принципът за равенство на страните в процеса, не обуславя изискване за реципрочност на адвокатските възнаграждения, тъй като по дело, характеризиращо се с фактическа и правна стойност, юридическата прецизност и оказаната защита на интересите на всяка от страните, е възможно да бъдат различни, както е в настоящия случай, доколкото в отговора на К. Р. е взето становище по множество оплаквания и въпроси, направени в касационната жалба на молителките и изложението към нея, респ. по представена от тях многобройна съдебна практика, за разлика от отговора на молителките по неговата касационна жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в който е взето становище по две оплаквания и свързани с тях два въпроса.
По отношение на направеното от молителките искане за възстановяване на недължимо платен депозит за вещо лице в първоинстанционното производство следва да се отбележи, че както изрично е отбелязано и в определение № 492 от 22.12.2016 г. по гр. д. № 3130/2016 г. на ВКС, II г. о., този въпрос е разрешен окончателно с решение № 294 от 07.03.16 г., постановено по в. гр. д. № 2124/15 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1102 от 05.03.15 г. по гр.д. № 2290/13 г. на Варненския районен съд, имащо характер на определение, с което е оставена без уважение молбата на Д. Т. Д. – Р. за връщане на внесения от нея депозит за вещо лице в размер на 100 лв. по съображения, че внесеният от двете страни депозит за изготвяне на експертизата общо в размер на 200 лв. вече е изплатен на вещото лице за изпълнената от него задача и сумата не може да бъде върната. Въззивното решение в тази му част, също имащо характер на определение, не подлежи на обжалване пред ВКС съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като не попада в никоя от посочените в тази разпоредба хипотези и е влязло в сила. Ето защо молителките неоснователно претендират отново връщането на депозита от ВКС.
Неоснователно е и искането за възстановяване на недължимо платена държавна такса в размер на 30 лв. за касационното производство по допустимост на подадена касационна жалба вх. № 11894/21.04.2016 г. от Д. П. Р. и Д. Т. Д. – Р.. Таксата от 30 лв. за разглеждане на искането за допускане на касационното обжалване се дължи по всяка подадена касационна жалба от всеки от другарите/ страните. Само в случай, че касационната жалба е подадена общо от двама или повече необходими другари, дължима е една такса от 30 лв. При иска по чл. 30 ЗН, и по който се развило производството, не е налице необходимо другарство на страните, а обикновените другари, вкл. когато са подали обща касационна жалба, дължат отделни такси.
С оглед изложеното посоченото определение № 492 от 22.12.2016 г. по гр. д. № 3130/2016 г. на ВКС, II г. о. следва да бъде изменено в частта му за разноските, като К. П. Р. следва да бъде осъден да заплати на Д. П. Р. адвокатско възнаграждение в размер на 675 лв. за касационното производство. В останалата й част молбата на Д. П. Р. и Д. Т. Д. – Р. следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
И з м е н я на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 492 от 22.12.2016 г. по гр. д. № 3130/2016 г. на ВКС, II г. о. в частта му за разноските като:
О с ъ ж д а К. П. Р. от [населено място] да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА на Д. П. Р. от [населено място] сумата 675 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
О с т а в я без уважение молбата на Д. П. Р. и Д. Т. Д. – Р. в останалата й част.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: