О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр. София, 09.02. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
Като изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. дело № 39/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат М. З., срещу определение № 534 от 03.11.2017 г. по в. ч. гр. д. № 628/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Жалбоподателката поддържа незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение с искане за неговата отмяна. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд.
В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с въпроса: „Ищецът има ли право на разноски, когато в рамките на производството неговият правен интерес от воденето на иска отпадне, но той е съществувал към момента на предявяването му, а същевременно ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска?“ Поддържа се, че по този въпрос въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с приетото в определения на ВКС : № 270/2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016г., I г. о., № 843/2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г., ІV г.о., №626/2012г. по ч. гр. д. № 275/2010 г., ІV г.о., № 767/2012 г. по ч. т. д. № 251/2012 г., ІІ т.о., № 1176/2012 г. по ч. т.д. № 560/2012 г., ІІ т.о., №571/2010 г. по ч. т. д. № 558/2010 г., ІІ т.о.
Ответникът по частната касационна жалба Д. Р. Д., чрез процесуалния си представител адвокат П. Т., счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението по съображения в писмено становище, депозирано в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е отменено определение № 556/26.06.2017 г., постановено по гр. д. № 86/2016 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставена без уважение молба вх. № 6535/25.05.2017 г., по реда на чл. 248 от ГПК, на ответника по иска Д. Р. Д. за изменение на определение № 377/03.05.2017 г., постановено по същото дело, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на Д. И. Г. 2 480.18 лв. – деловодни разноски, и вместо това ищцата Д. Г. е осъдена да заплати на ответника Д. Д. 3 500 лв. – деловодни разноски.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е прекратено поради отпадане на правния интерес от водене на иска по чл.108 ЗС, заведен на 08.06.2016г. От приетите по делото – договор за покупко–продажба на недвижим имот от 21.01.2016 г. и материалите по изпълнително дело № 911/2011 г., както и въз основа на свидетелските показания, съдът е приел, че продавачът „Д.С.Д. кетъринг“ с управител – ищцата Д. Г. е придобил владението върху процесния недвижим имот в качеството си на купувач на публична продан от 2014 г. По договора за покупко – продажба „Д.С.Д. кетъринг“ е прехвърлил собствеността върху имота на Д. Г. /действаща и в качеството си на купувач/, като се е задължил да предаде владението на имота в деня на подписване на нотариалния акт – 21.01.2016 г. Ответникът не живее в имота от 2015г., ищцата има достъп до имота. Въззивният съд е приел за недоказано обстоятелството, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което му е присъдил разноски, съобразно представените доказателства за тяхното извършване. Приел е, че адвокатското възнаграждение в размер на 3 500лв., предвид цената на иска – 98 017. 50 лв. не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и не следва да бъде намалявано.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая поставеният въпрос не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Посочените от жалбоподателя определения са неотносими. Те касаят случаи, в които се приема, че ако отказът от иска е породен от факти, настъпили след предявяването на иска, отговорността за разноски следва да се понесе от ответника, ако той е станал причина за предявяването на иска. Поставеният въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК, която е в смисъл, че при прекратяване на делото ответникът има право на разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, поради което, по аргумент за противното – когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, няма право на разноски при прекратяване на делото. В настоящия случай съдът е изследвал въпроса кога ищецът е придобил фактическата власт върху процесния имот, с оглед преценката дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на иска. От данните по делото е приел, че ищцата е имала пълен достъп до имота от придобиването му през месец януари 2016 г., включително и към момента на завеждане на исковата молба през месец юни 2016 г. Не е установено ответникът да е бил във владение към този момент и по този начин да е станал повод за завеждането на ревандикационния иск, поради което има право на разноски при прекратяване на производството.
В останалата част на изложението към частната жалба са релевирани оплаквания по съществото на спора, които не могат да послужат като основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Разноски в производството за разноски не се присъждат, поради което искането на ответника по частната жалба в тази връзка е неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 534 от 03.11.2017 г. по в. ч. гр. д. № 628/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: