О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 05.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.04.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4447/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№6343/14.08.2017г.,подадена от Т. Х. Ц. и Л. Л. Ц. против решение №130/29.06.2017г. на Ловешки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№248/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №54/14.12.2017г. по гр.д.№1018/2015г-. по описа на Ловешки районен съд-за допускане да се извърши съдебна делба между Х. М. Х.,Л. Л. Ц. и Т. Х. Ц. на съсобственият им недвижим имот,останал в наследство от техния общ наследодател Х. М. Х.-поч.20.08.1981г.,представляващ ПИ №267,за който е образуван УПИ ІІ-167 в кв.38 по ПУП на [населено място], [община],с площ от 1 772 кв.м и площ на УПИ ІІ-267 от 2 032 кв.м,отреден за жилищно застрояване,заедно с построените в имота сгради,описани в решението,при квоти:1/2 идеална част за ответницата Т. Х. Ц.,1/4 идеална част за ответницата Л. Л. Ц. и 1/4 идеална част за ищеца Х. М. Х..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна и вместо него постановяване на ново решение,с което да се отхвърли предявения иск с правно основание член 34 ЗС и член 69 ЗН.
Ответникът по касационната жалба Х. М. Х.,чрез пълномощника си адвокат С. Л.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че съгласно представените доказателства-удостоверения за наследници, Т. Х. Ц. и Х. М. Х. са наследници на общите наследодатели Х. Х. М.-поч.1981г. и П. Х. М.-поч.1990г.-съответно първата тяхна дъщеря,а вторият техен внук-като наследник на сина им М. Х. Х.-поч.1999г.,като последният със саморъчно завещание от 23.06.1999г. завещал на племенницата си Л. Л. Ц. всички свои движими и недвижими имоти.Съдът е посочил,че с влязло в сила на 27.10.2014г. решение №244/27.10.2014г. по гр.д.№990/2014г. по описа на РС Ловеч,постановено по реда на член 239,ал.4 ГПК,е възстановена на основание член 30,ал.1 ЗН на Х. М. Х. запазената 1/2 идеална част от наследството на баща му М. Х. Х.-поч.26.06.1999г.,като е намалено универсалното завещателно разпореждане,извършено от наследодателя М. Х. Х. в полза на Л. Л. Ц.,обективирано в саморъчно завещание от 23.06.1999г.,вписано в вх.№9333/23.12.2011г.,т.15,№65,парт.книга №4778 в СВ,до размер на 1/2 идеална част,като с решение от 08.01.2016г. на ОС Ловеч по в.гр.д.№465/2015г.,постановено по реда на член 240 ГПК,е оставена без уважение молбата на Л. Л. Ц. за отмяна на горепосоченото,влязло в сила неприсъствено решение.Съдът е приел,че е сезиран с иск по член по член 34 ЗС,предявен от ищеца Х. М. Х. за делба на съсобствен недвижим имот,като твърдяното от него придобивно основание е изтекла придобивна давност в полза на наследодателите и наследство ,срещу който ответниците Т. Х. и Л. Ц. са възразили,че имотът не е съсобствен,не може да се извърши делба,тъй като бил с неуредени регулационни отношения и първо последните следва да се уредят,на второ място имотът е собственост само на ответницата Л. Л. по силата на универсалното завещание,и на трето място са направили възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност от 1999г. до момента,в който Х. М. Х. е предявил иск по член 30 ЗН-2014г.По отношение на възражението за недопускане на делба на процесния имот,тъй като е с неуредени регулационни отношение,съдът,след като се е позовал на предвиденото в разпоредбата на параграф 6,ал.2 и ал.4 ПР ЗУТ,отчитайки изтичането на посочения в закона срок,е приел,че делбата следва да се извърши не на парцела,а на имота в неговите имотни граници преди влизане в сила на дворищно-регулационния план,чието отчуждително действие е отпаднало по силата на апр.8 ПР ЗУТ.Наред с това,въззивният съд е отбелязъл,като несъстоятелно възражение на Л. Л. за липса на активна легитимация на ищеца Х. М.,като се е позовал на влязлото в сила решение,с което на последния е възстановена на основание член 30,ал.1 ЗН запазената част от наследството на баща му М. Х.-поч.1999г.По отношение на възражението на ответниците за придобиване на процесния имот на основание на изтекла в тяхна полза придобивна давност по член 79,ал.1 ЗС,за която носят тежестта за доказване,съдът е приел,че последните не са доказали по безспорен и несъмнен начин да са владели непрекъснато в продължение на десет години имота,тъй като на първо място е останало недоказано,че владението е било явно демонстрирано пред общественото и останалите съсобственици,позовавайки се на приетото с ТР №1/2012г. ОСГК на ВКС.След анализа на доказателствата по делото и предвид извършеното вписване на завещанието,което дава публичност на извършеното разпореждане-от 23.12.2011г.,от която дата съдът приема,че следва да тече давностният срок по член 79,ал.1 ЗС,тъй като от този момент за наследника се открива възможността да узнае за завещанието,както и че давността е била прекъсната с исковата молба, подадена от Х. М. на 17.06.2014г.,по която е образувано гр.д.№990/2014г. на РС Ловеч,съдът е посочил,че за този период са изтекли само три години,поради което е стигнал до извода,че процесният имот не е бил придобит от ответниците по реда на член 79,ал.1 ЗС и е останал в наследствената маса.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1 и т. 2 ГПК.
В първата част от изложението, след като посочват какво е прието от съда с мотивите на обжалваното въззивно решение,касаторите твърдят,че по делото има доказателства относно факта,кога Х. М. е узнал за направеното в полза на Л. Л. завещание от неговия наследодател,излагат се аргументи за осъществявано от тях непрекъснато владение върху имота,поради което/цитирам/:
„В този смисъл съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,изразяващ се в незачитане на изключителното право на собственост на въззивните жалбоподателки отказвайки да приложи института на придобивната давност,въпреки съдебната практика на касационния съд,в обратния смисъл и събраните по делото доказателства.”
В останалата част на изложението касаторите правят оплаквания за /цитирам/:
„Съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства съдът не се е съобразил с процесуалните правила и изводите му съдържат елементи на превратност и едностранчивост.”
Преди всичко,съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от съдържанието на изложението на касаторите по член 284,ал.3 ГПК,в същото липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение.Посочените от тях като такива всъщност представляват касационни оплаквания по член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не въззивното решение ще бъде направена след допускането му до касационно обжалване ,в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решени №130/29.06.2017г. на Ловешки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№248/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: