О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1245
гр. София, 21.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 885/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. Г. от[населено място] срещу въззивно решение № 338 от 17.03.10 г., постановено по в.гр.д.№ 2692/09г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 3231 от 03.11.09г., постановено по гр.д.№ 1997/07г. на Варненския районен съд, 12 с-в, с което е признато за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по иска на С. С. П. против М. Й. Г., че ответницата не притежава право на ползване върху апартамент № 2, находящ се в[населено място], [улица], вх.Б, ет.1.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че посоченият апартамент е бил лична собственост на лицето Г. В. Г. – бивш съпруг на ответницата в първоинстанционното производство М. Г. (двамата са били в брак в периода 23.09.1993г. – 30.11.05г.), който с нот.акт № 126 от 06.10.05г. го е продал на ищеца в това производство С. П.. С бракоразводното решение от 24.10.05г. по гр.д.№ 244/05г. на В. на основание чл.107, ал.1 СК/отм./ жилището е предоставено за ползване от М. Г. до навършване на пълнолетие на детето В. Г. В., родена на 09.06.1999г. С оглед обстоятелството, че апартаментът е отдаван под наем на трети лица за периода от 2001г.-до 2005г. и предвид липсата на данни в него изобщо да са живели бившите съпрузи, въззивният съд е приел, че същият не е представлявал семейно жилище и че по отношение на него разпоредбата на чл.23 СК/отм./ не намира приложение. Прието е също, че решението по бракоразводното дело не обвързва ищеца и че същият може да прави такова възражение, както и че това решение принципно създава само облигационни права, които не са му противопоставими, доколкото имотът се владее от него и ответницата не е заварено лице.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроса за силата на предоставеното по чл.107 СК/отм./ право на ползване върху семейно жилище спрямо трети лица, който е от значение за общото развитие на правото.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора, като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателката, въпреки дадените й указания, не е посочила обуславящите изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с представената от нея незадължителна съдебна практика (Р № 581 по гр.д.№ 182/90г. Р 802 по гр.д.№ 417/92г. и Р № 35 по гр.д.№ 456/88г. на ВС), което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Само за пълнота следва да се отбележи, че с посочените решения са разгледани различни от настоящата хипотези и противоречие на обжалваното решение с тях не съществува, а представеното определение № 10 по гр.д.№ 4862/08г. е постановено по реда на чл.288 ГПК е не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени и по отношение на поставения въпрос същите не са налице, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане и на това основание.
С оглед на казаното подадената от М. Й. Г. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 338 от 17.03.10 г., постановено по в.гр.д.№ 2692/09г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: