О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 09.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4481/2013г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на А. Д. М. чрез пълномощника му адвокат М. Т., срещу определение № 660 от 28.05.2013г. по гр.д. № 2116/2013г. на ВКС, състав на ІІІ г.о. С последното е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 138 от 15.01.2013г. по гр.д. № 351/2012г. на Бургаския апелативен съд и е спряно производството по гр.д.№2116/13г. на ВКС, ІІІ г.о. до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Твърди, че въпросът, по който предстои да се произнесе ВКС по посоченото тълкувателно дело – може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на СИО, не е относим към изхода на делото. Настоящата хипотеза била различна, тъй като и двамата съпрузи, ответници по иска, са длъжници.Обосновава тезата си с доказателствата по делото – записи на заповед и счита, че неправилно е спряно производството по касационното дело.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема че частната жалба е процесуално недопустима, поради следното :
В разглеждания случай ВКС, състав на ІІІ г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпрос – може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка , извършена с имот в режим на СИО. Констатирал е наличие на противоречива практика, в т.ч. постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС, както и че по този въпрос е образувано тълкувателно дело, поради което е спрял производството по делото.
Разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението по чл.288 ГПК не е от категорията на тези определения и не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му. То не е и „преграждащо развитието на делото” когато с него не се допуска касационен контрол на въззивното решение. С него се извършва само селекция на касационната жалба – преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна /РКС № 4/16.06.2009г./. Не подлежи на обжалване по реда на чл.274,ал.2 ГПК определението, с което състав на ВКС в производството по чл.288 ГПК констатира противоречиво разрешаване на релевантен за изхода на спора пред него правен въпрос и предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение като спира производството по делото. Компетентно да се произнесе дали е налице противоречива практика по въпроса или не е само общото събрание на съответната колегия на ВКС. Аналогично е положението, когато е налице образувано вече тълкувателно дело, имащо за предмет тълкуване и обобщаване на практиката по правен въпрос, по който състав на ВКС допуска касационно обжалване на въззивното решение. Тогава съставът на ВКС спира производството по делото до приключване на тълкувателното дело. В описаните случаи друг тричленен състав на ВКС няма компетентност в производство по обжалване по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК да преценява дали въпросът, по който е допуснато касационното обжалване, е релевантен към изхода на делото, дали е налице противоречива съдебна практика с оглед сезиране на общото събрание по реда на чл.292 ГПК и дали правилно съставът на ВКС е спрял производството на основание чл.292 ГПК до приключване на образуваното по същия правен въпрос тълкувателното дело. Ето защо поддържаните от жалбоподателя доводи, че дългът по записите на заповед е на двамата съпрузи, а оттук че неправилно е спряно производството по касационното дело, като доводи по съществото на спора, не могат да се разглеждат по реда на обжалването с частна жалба в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба на А. Д. М. чрез пълномощника му адвокат М. Т., срещу определение № 660 от 28.05.2013г. по гр.д. № 2116/2013г. на ВКС, състав на ІІІ г.о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: