О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
гр. София, 03.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 2716/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Й. Ф. и А. П. Ф., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Г. К. срещу определение № 52 от 26.03.2018 г. по гр. д. № 893/2018 г. на ВКС, II г. о. С него е оставена без разглеждане молбата им вх. № 19746 от 07.07.2017 г. за отмяна по реда на чл. 303 ГПК на влязлото в сила решение № 176 от 14.02.2014 г. по гр. д. № 409/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
В частната жалба се прави искане за отмяна на определението и допускане до разглеждане по същество на молбата за отмяна. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК жалбоподателите твърдят, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да им бъде известно при решаването му. Упражняваната фактическа власт от страна на ответниците по ревандикационния иск е съществен елемент от фактическия състав на иска, а тази фактическа власт не е била доказана. Посочват писмени доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство и релевират оплаквания във връзка с тях.
Ответникът по частната жалба – Л. Й. Т., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат М. П., я оспорва в писмен отговор, представен в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, като счита същата за недопустима, неоснователна и недоказана. Не претендира присъждане на разноски за настоящето производство.
Ответникът по жалбата – Р. Е. П., [населено място], не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В обжалваното определение, постановено по реда на чл. 307 ГПК, е прието, че молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради наличието на ново обстоятелство – недоказан и неизяснен е останал релевантният за делото факт дали ответниците по иска по чл.108 ЗС са владелци на имота, което да определи и пасивната легитимация по този иск. Изложените в молбата твърдения, че отмяната на влязлото в сила решение се обуславя от липсата на доказателства за действието на договора за наем между страните след изтичане на срока му на 30.09.2005 г. и последващото му подновяване след тази дата до 1.10.2006 г., както и за сключването на нов договор за наем, не могат да бъдат квалифицирани под нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Доводите, че влязлото в сила решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, не покриват основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което се прилага, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, каквито обстоятелства в случая не са удостоверени с приложени писмени доказателства. Молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1, изр. първо ГПК да съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, нередовността й не е отстранена в дадения от администриращия съд срок, поради което същата е процесуално недопустима.
Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди. Производството за отмяна е извънинстанционно производство за контрол и защита срещу неправилни, влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лицата, имащи право да искат отмяна. Съгласно т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена от ВКС без разглеждане. Тя не отговаря на изискването за редовност, след като молителят е релевирал само доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Правилно в обжалваното определение е прието, че молителите не са изпълнили задължението си за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК, съответно за обосноваване и доказване на новите обстоятелства от съществено значение за делото в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, въпреки дадените от първоинстанционния съд указания с разпореждане № 6393/18.07.2017 г. Всички доводи в молбата и изложението към нея са за неправилност на влязлото в сила съдебно решение и могат да се направят само по реда на инстанционния контрол, който вече е изчерпан. Те не могат да обосноват някое от отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 – 7 ГПК. Развитите в частната жалба съображения за наличие хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по същество преповтарят изложените такива в молбата за отмяна. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основанията, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес.
С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 52 от 26.03.2018 г. по гр. д. № 893/2018 г. на ВКС, II г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: