О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
С., 10.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.11.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
т.дело №60108/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№65294/13.05.2016г.,подадена от [фирма],С.,чрез пълномощника й адвокат В. Х. Л.,против решение №2531/29.03.2016г. на Софийски градски съд,ГК,ІІ-А въззивен състав,постановено по гр.д.№6273/2015г. по описа на същия съд,в частта му,с която е потвърдено решение от 30.01.2015г.,постановено по гр.д.№14325/2012г. по описа на Софийски районен съд,42 състав,в частта,в която на основание чл.26,ал.1 ЗЗД вр. с чл.143 ЗЗП са обявени за недействителни клаузите на т.4.2 и т.11.2.2 от договор за кредит №95/16.11.2007г.,сключен между [фирма] и М. С. Ч..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в тази му част е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответницата по касационната жалба М. С. Ч.,чрез пълномощника си адвокат Д. Л.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че касационната жалба е недопустима на основание член 280,ал.1,т.1 ГПК,тъй като цената на исковете е под предвидения в закона размер и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване,като моли да се остави жалбата без разглеждане и се прекрати производството по делото.
Постъпила е и частна касационна жалба вх.№60883/03.05.2016г.,подадена от М. С. Ч.,чрез пълномощника й адвокат Д. Л. И.-А.,против горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която се оставя без уважение частна жалба,подадена от М. С. Ч. срещу решение от 30.01.2015г. с характер на определение,с което е прекратено производството по гр.д.№14325/2012г. по описа на Софийски районен съд,42 състав,по предявения иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК за недължимост на парична сума в размер на 2 580,79 евро платена без основание,като са присъдени разноски за двете инстанции.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че решението в тази му част е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма],С.,чрез пълномощника му адвокат Д. П. Ц.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.,а по същество счита жалбата за неоснователна.
По касационната жалба на [фирма],С.:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Видно от данните по делото,с искова молба вх.№5094 от 21.03.2012г.,ищцата М. С. Ч.,е предявила срещу [фирма],С.,обективно кумулативно съединени искове с правно основание член 26 ЗЗД и член 124,ал.1 ГПК,с искане да бъдат прогласени за недействителни клаузите на т.4.2,т.9-1,т.11.1.1,т.11.1.2,т.11.1.4,.т.11.22.,т.12..4 и т.16.3 от Договора за кредит №95 от 16.01.2007г.,сключен между страните,както и искане да бъде признато за установено,че ищцата не дължи сумата от 2 580 евро,като платени без основание.С оглед заявените претенции с исковата си молба,ищцата е посочила в същата,че цената на иска е в размер на 2 580,79 евро=5 047,57 лева.С молба вх.№1021079/22.05.2012г./лист 81 от делото,по описа на СРС/,в изпълнение на дадените от съда указания за уточнение на исковата молба,ищцата е посочила,че с оглед отправеното в исковата молба твърдение,че по договор за кредит №95/16.01.2007г. й е надвзета сумата в общ размер от 2580,79 евро и същата,с оглед претендираната нищожност на посочените в исковата молба клаузи по т.11.1.1,т.11.1.2,т.11.1.4 и т.11.2.2 ,се явява платена без основание уточнявам,че сумата се състои от следните компонентни:надвзета сума от „премия” в общ размер на 2063 евро,наказателни надбавки за просрочие на редовен дълг общо в размер на 306,88 евро и законна лихва общо в размер на 210,92 евро,всички заедно в размер на 2 580,79 евро.
Според разпоредбата на член 70,ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца,като въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.В настоящия случай,видно от депозирания отговор на ответника/лист 88 от делото/,както и в проведеното първо съдебно заседание по делото/лист 151 от делото/,такъв въпрос за цената на иска не е повдиган.
При така заявените от ищеца претенции,приети и разгледани от съда,с правно основание член 26,ал.1 ЗЗД връзка с член 143 Закона за защита на потребителите-за обявяване за недействителни като неравноправни по посочените клаузи от сключения договор за кредит №95/16.11.2007г. между ищцата и ответника-У. Б.”АД,а не на целия договор,както и заявения отрицателен установителен иск по член 124,ал.1 ГПК за недължимост на сумата от 2 580,79 евро по същото правоотношение.
Касационният съд намира,че обжалваното въззивно решение,постановено по търговки спор,не подлежи на касационен контрол,тъй като цената на иска е до 20 000 лева,което е под установения в член 280,ал.2 ГПК минимум.
Ето защо,подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане,като процесуално недопустима.
По частната касационна жалба на М. С. Ч.:
С подадената частна касационна жалба,касаторът,по реда на член 274,ал.3,т.1 ГПК,обжалва горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която се оставя без уважение частна й жалба срещу решението от 30.01.2015г.,с характер на определение, постановено по гр.д.№ 14325/2012г. по описа на Софийски районен съд,42 състав,с което е прекратено производството по делото по предявения иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК за недължимост на паричната сума в размер на 2 580,79 евро,платена без основание.
Касационният съд намира,че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима.
Разпоредбата на член 274,ал.4 ГПК предвижда,че не подлежат на обжалване определенията по дела,решението по които не подлежат на касационно обжалване.След като постановеното въззивно решение по спора не подлежи на касационен контрол по съображенията,изложени по-горе,във връзка с касационната жалба срещу последното ,подадена от първия касатор,на такъв контрол не подлежи и частта от същото,която е предмет на настоящата частна касационна жалба.
С оглед изложеното,частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№65294/13.05.2016г.,подадена от [фирма],гр.С. против решение №2531 от 29.03.2016г.,постановено по гр.д.№6273/2015г. по описа на СГС,ІІ-А въззивен състав,в частта му,в който е потвърдено първоинстанционното решение,с което са обявени за недействителни т.4.2 и т.11.2.2 от Договор за кредит №95/16.11.2007г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.№60883/03.05.2016г.,подадена от М. С. Ч. срещу решение от 29.03.2016г. на Софийски градски съд,ІІА въззивен състав,по гр.д.№6723/2015г. по описа на същия съд,с която е потвърдено решението на СРС,с характер на определение,с което прекратено производството по предявения иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК за недължимост на парична сума в размер на 2 580,79 евро,платена без основание.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС,в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: