О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр.София, 10.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 6254 по описа за 2015 г. година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 248 ГПК.
Образувано е по постъпила молба вх. № 2620/11.03.2016 г. от И. Г. К. и К. Ж. К. от [населено място] с искане да бъде изменено определение № 82 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 6254/2015 г. на ВКС, II г. о. като прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на ответника по касация К. Н. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 950 лева и моли същите да бъдат намалени до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 500 лева.
Ответникът по молбата – К. Н. от [населено място], в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за неоснователност на молбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С определение № 82 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 6254/2015 г. на ВКС, II г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 139 от 28.09.2015 г., постановено по в. гр. д. № 333/2015 г. на Варненския апелативен съд, по касационна жалба на И. Г. К. и К. Ж. К. от [населено място]. Същевременно в отговора на касационната жалба ответникът по същата, е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е приложил доказателство за извършването им /договор за правна защита и съдействие от 11.11.2015 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 2 950 лева и е представил списък по чл. 80 ГПК. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. ВКС намира, че реализираната от процесуалния представител на ответника по касация защита в производството по чл. 288 ГПК е предоставена по спор, който макар и да се характеризира с фактическа и правна сложност, депозираният отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК съдържа само бланкетно искане да не бъде допускано касационното обжалване без да е даден отговор на всички поставени в приложението въпроси и съображения на касатора в подкрепа на искането му за допускане на касационно обжалване, нито е анализирана приложената съдебна практика. Липсва обосноваване на поддържаното становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
С новия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването и от адвокат /юрисконсулт/ -арг. от чл. 284, ал. 2 ГПК, а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се договарят адекватни на тези изисквания, по-високи по стойност, адвокатски възнаграждения. Прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно чл. 36 от ЗА, във връзка с чл. 7 и чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно действащата Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения обн. ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. и изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г., /чл. 7, във вр. с чл. 9, ал. 3/ минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за настоящото касационно производство възлиза на 2 624, 67 лева. В конкретния случай, с оглед действително осъществената защита в производството по чл. 288 ГПК, е налице прекомерност на заплатения адвокатски хонорар – 2 950 лева, който обаче може да бъде намален само до предвидения в подзаконовия нормативен акт минимум, а именно до размера на 2 624, 67 лева, съгласно задължителните указания на т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното молбата за изменение на определението в частта му за разноските е основателна и следва да бъде уважена.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
И з м е н я на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 82/19.02.2016 г. по гр. д. № 6254/2015 г. на ВКС, II г. о. в частта му за разноските като:
О с ъ ж д а И. Г. К. и К. Ж. К. от [населено място] да заплатят на К. Д. Н. от [населено място] сумата 2 624, 67 /две хиляди шестстотин двадесет и четири/ лева и 0,67 разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: