3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София 16.02. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 739/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. Ф. и Г. Н. Ф. срещу въззивно решение № 172/15.02.2010г. по гр.д.№ 2619/2008г. на В. окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд е дал незаконосъобразно разрешение по въпроса, може ли след като с влязло в сила решение е установена съсобственост и квоти само върху дворното място, то на базата на това решение да се допусне делба не само на дворното място, но и на построената сграда в него. Процесуално недопустимо е приложението на чл.92 ЗС, тъй като в нарушение на чл.297 ГПК не е зачетена СПН на решение на ВКС по гр.д.№1898/2005г.
Ответникът по касация касация В. С. Ж. оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено решение №27/2008г. по гр.д.№3068/2007г. в частта, с която е отхвърлен искът на В. С. Ж. против Г. Н. Ф. и Т. А. Ф. за допускане на делба на сградите, подобренията и насажденията , находящи се в имот пл.№ 1763 по КП «Т.» от 1987г. Вместо него е постановено решение, с което е допуснато да се извърши делба на конкретно посочен недвижим имот – двуетажна жилищна сграда, построена в имот пл.№1763 по КП «Т.», от 1987г., състояща се от сутерен, първи, втори и тавански етаж между съделители и при квоти : за В. С. Ж. – 5/7 ид.ч. и за Г. Н. Ф. и Т. А. Ф. – 2/7 ид.ч. в режим на СИО. Отхвърлен е искът за делба на гараж с площ 24 кв.м. в същото дворно място.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нотариален акт №1/1986г. В. Ж. е прехвърлила на Т. Фурнаджиева и Г. Ф. недвижим имот – ? ид.ч. от лозе с площ 1200 кв.м., находящо се в землището на[населено място], м.”Г. и Д. трака” срещу задължение за издръжка и гледане. С влязло в сила съдебно решение 01.08.1988г. е извършена делба между В. Ж., Г. Ф., Т. Фурнаджиева и държавата като на основание чл.288,ал.2 ГПК /отм./ в дял на В. Ж. е поставено лозе от 990 кв.м. /пл.№1761/, а в дял на Ф. е поставено лозе от 700 кв.м./пл.№1763/ в м.”Г. и Д. трака”. Физическите лица са осъдени да заплатят на държавата парични уравнения.През 1992г. в имот пл.№1763 Ф. са изградили сграда от 120 кв.м. С влязло в сила решение от 31.07.1996г. по реда на чл.87,ал.3 ЗЗД е развален договорът за издръжка и гледане. С влязло в сила решение от 20.12.2006г. по гр.д.№ 1897/2005г. на ВКС е уважен предявеният от В. Ж. срещу Г. Фурнаджев и Т. Ф. иск с правно основание чл.108 ЗС относно 5/7 ид.ч. от недвижим имот – лозе от 700 кв.м., находящо се в землището на[населено място], м.”Т.”, имот пл.№1763. В останалата част за 2/7 ид.ч. от същия имот искът с правно основание чл.108 ЗС е отхвърлен. Въззивният съд е приел от правна страна, че е налице СПН досежно наличието на съсобственост относно имот пл.№1763 по КП на м.”Т.” от 1987г. при посочените в решението на ВКС квоти в съсобствеността в полза на всяка от страните. Предмет на ревандикационния иск е бил посоченият поземлен имот, а не построената в имота сграда. Въпреки липсата на СПН относно наличието на съсобственост върху построеното в реституирания след развалянето на алеаторния договор терен, то при липса на данни правото на собственост върху постройката да е възникнало отделно от правото на собственост върху земята, приобретателите по алеаторния договор като собственици на земята са собственици и на построеното върху нея. С развалянето на алеаторния договор е отпаднало придобивното основание, на което приобретателите са станали собственици на терена и с връщане на правото на собственост върху мястото обратно у прехвърлителката, тя става собственик и на построеното на принципа на приращението. Предвид придобиването на 200кв.м. от имота на самостоятелно основание -чрез делбата с държавата през 1988г., Фурнаджиеви си запазват 2/7 ид.ч. от правото на собственост върху построеното.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай посоченото от касатора, че с влязло в сила решение е установена съсобственост и квоти само върху дворното място, но не и върху построената сграда, което не е съобразено от съда, не може да обоснове допускане касационно обжалване на решението. Не е формирана СПН по отношение правата на съсобственост върху построените сгради с решението по чл.108 ЗС, която да не е съобразена от въззивния съд, а оттук и да е налице недопустимо пререшаване на този въпрос. Налице е СПН по отношение правата на ищцата в собствеността на терена, върху който е построена процесната сграда, а квотите при които е допусната делбата на постройката съответстват на признатите квоти в съсобствеността на терена. Не се излагат съображения за общо посочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Освен това не се налага такова тълкуване на закона – чл.92 ЗС,чл.63 ЗС и чл.297 ГПК, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 172/15.02.2010г. по гр.д.№ 2619/2008г. на В. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.