3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 01.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.01.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1082/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. С. Б. против решение № V-52 от 15.05.2010г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д.№390/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №1523/11.11.2009г. по гр.д.№2460/2009г. по описа на Б. районен съд.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси,които е решил в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и са от съществено значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Н. С. Н.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С мотивите си,въззивният съд е констатирал,че не се спори,че с договор от 26.01.1970г. в полза на ищеца Н. Н. е учредено право на строеж върху държавна земя върху ? идеална част от описаното дворно място,което е реализирано и е била построена двуетажна жилищна сграда от същия,след което с договор за покупко-продажба,сключен с нот.акт №83/1975г. е продал на ответника-първия етаж от двуетажната масивна жилищна сграда,заедно с югоизточното избено помещение,без право върху плочата на втория етаж,построена в описаното дворно място,заедно със съответната идеална част от правото на строеж.Впоследствие с договор за покупко-продажба от 27.07.2004г. и съгласно Заповед №714/30.06.2004г. на К. на[населено място] ищецът Н. придобил от [община] правото на собственост върху 306 кв.м ид.ч. от дворното място,съставляващо УПИ ХІV-173 в кв.94 по плана на[населено място],целия с площ от 612 кв.м,при което понастоящем терена е съсобствен между ищеца и [община],като се претендира ревандикация на 71 кв.м от описаното дворно място,попадаща в частта,принадлежаща на ищеца по силата на изкупуването с горния договор,която неправомерно се владее от ответника Н. Б..
С решаващите си изводи въззивният съд е приел,че по отношение на ответника са приложимо предвиденото в разпоредбата на член 64 от ГПК,поради което последният има право да ползва терена доколкото това служи за използване на постройката,поради което след настъпилата промяна на собствеността с горния договор да покупко-продажба на част от терена, ответника следва да предаде неправомерно заетата част от същия.
На първо място в изложението си касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по материалнопрпавен въпрос за обема на правата на лицата,придобили право на строеж върху държавна земя при действието на член 15 ал.3 от ЗС/отм/,в частност правото на ползване върху незастроената част от терена,след отмяната на тази разпоредба и след извършване на разпоредителна сделка на титуляра на правото на собственост върху терена/Държавата,респ.Общината/,след което се излага какво е било прието за установено по делото,като се правят оплаквания,че съдът е формирал „неправилни изводи при неправилно ценене на наличните по делото писмени и гласни доказателства и в противоречие с приложимите нормативни актове и трайно установената съдебна практика по въпроса за обема на правата на лицата,придобили право на строеж върху държавна земя при действието на член 15 ал.3 от ЗС/отм/,в частност правото на ползване върху незастроената част от терена и след извършване на разпоредителна сделка на титуляра на правото на собственост върху терена/Държавата,респ.Общината/”,като произнасянето на въззивния съд в посочения смисъл противоречи на цитираните и приложени към изложението решения на ВС и ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.С оглед изложеното касатора счита,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
За да е налице заявената от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е необходимо,съгласно предвиденото в Тлъкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т.3,правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд и решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.Видно от постановеното по приложените решения на ВС и ВКС,същите не са свързани с разрешения по настоящия спор правен въпрос от значение за изхода на делото,тъй като разрешените в тях спорове на са идентични с настоящия и се основават на различна фактическа обстановка.Още повече,видно от изложението на касатора,след формулировката на цитирания от него правен въпрос,се излагат касационни оплаквания за неправилни изводи на съда и процесуални нарушения при постановяване на решението,които по своя характер представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
На второ място в изложението си касатора твърди,че „въпросът за точното прилагане на член 15 ал.3 от ЗС/отм/ във връзка с член 64 от ЗС и член 108 от ЗС е съществен материалноправен въпрос,предвид специалната уредба в ЗС,Закона за общинската собственост и ПМС№235/19.09.1996г.”,което е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Така посочената от касатора хипотеза е налице,когато правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване/съгласно т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.Аргументи в горепосочения смисъл липсват в изложението на касатора,поради което не е налице това основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №V-52 от 15.05.2010г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д.№390/2010г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н. С. Б. от[населено място] да заплати на Н. С. Н. от[населено място] сумата 250 лева/двеста и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: