О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр. София, 31.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4281/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Х. от [населено място] срещу въззивно решение № 166 от 15.07.16г., постановено по гр.д.№ 146/16г. на Габровския окръжен съд в уважителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 16 от 18.03.16г., постановено по гр.д.№ 257/15г. на Тревненския районен съд в частта, с която е уважен искът на Б. С. К. и Т. М. К. против И. С. Х. по чл.108 ЗС за ревандикация на находяща се в поземлен имот с идентификатор 73403.501.47 стопанска постройка с площ от 21 кв.м., представляваща част от сграда с идентификатор 73403.501.47.2 по КК КР на [населено място].
По делото е установено, че с нот. акт № 109/71г. на С. Х. С. /баща на ищцата и на ответника/ е учредено право на строеж на жилищна сграда върху държавно дворно място. Процесната стопанска постройка е изградена въз основа на издадено строително разрешение от 1980г. и е долепена до изграден преди нея гараж. С нот. акт № 18/95г. С. С. и съпругата му С. С. са прехвърлили на дъщеря си Б. К. по време на брака й с Т. К. първия жилищен етаж от построената в мястото двуетажна жилищна сграда, приземния етаж и процесната стопанска постройка с площ от 21 кв.м.срещу задължение за гледане и издръжка, а с нот.акт № 47/11г. същите са продали на ответника находяща се в същото място сграда със смесено предназначение с площ от 40 кв.м., включваща гаража и процесната стопанска постройка, преустроена впоследствие от ответника в лятна кухня.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че по силата на чл.131, ал.1 ЗТСУ /отм./ учреденото право на строеж на жилищна сграда върху държавната земя включва и правото да се построят надземни гаражи, второстепенни постройки и паркинги за леки моторни коли, поради което родителите на ищцата и на ответника са придобили собствеността върху процесната стопанска постройка без да е било необходимо да се отстъпва допълнително право за нейното построяване, тъй като то е съставна част от вече учреденото право на строеж. С оглед на това е прието, че по силата на алеаторния договор собственици на постройката са ищците, респ. че продавачите по втората сделка не са могли да прехвърлят правото на собственост върху нея на ответника, тъй като към този момент вече не са били нейни собственици.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Включено ли е в правото на строеж върху държавен имот по нот.акт № 109/71г. и правото да се построи стопанска постройка от праводателите на страните или е било необходимо отделното му учредяване; 2. Представлява ли стопанската постройка второстепенна постройка по смисъла на чл.131 ЗТСУ /отм./, вр. с чл.119, ал.1 ППЗТСУ /отм./ и чл.118 от Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977г./отм./ и 3. С изграждането на процесната стопанска постройка, станали ли са праводателите на страните нейни собственици, за да направят нейни собственици ищците по силата на прехвърлителна сделка, които са от значение за точното прилагане на закона, като и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая поставените от касатора свързани въпроси не обуславят изхода на спора и не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, тъй като според практиката на ВКС /Р № 96 от 01.07.15г. по гр.д. № 1116/15 г., ІІ г.о./, когато един поземлен имот е застроен със жилищна сграда и със спомагателни, обслужващи постройки, които нямат самостоятелно предназначение, каквито са и стопанските постройки, то последните представляват принадлежност към сградата на основното застрояване, т.е. към жилищната сграда и съгласно чл.98 ЗС следват нейната собственост, като в тази хипотеза правилото на чл.92 ЗС не намира приложение. Ето защо крайният извод на съда, че праводателите на ищците, като собственици на построената в държавното дворно място жилищната сграда, са станали собственици и на изградената впоследствие стопанската постройка съответства на тази практика.
По отношение на тези въпроси не са налице и визираните в т.4 на посоченото тълкувателно решение допълнителни предпоставки за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 166 от 15.07.16г., постановено по гр.д.№ 146/16г. на Габровския окръжен съд.
О с ъ ж д а И. С. Х. от [населено място] да заплати на Б. С. К. и Т. М. К. от същия град сумата 300 лв./триста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: