О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 01.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.02.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 119/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от П. А. П. от [населено място],област В.,чрез пълномощника й адвокат Н. Г., против решение №572/01.12.2011г. на Врачански окръжен съд,постановено по гр.д.№676/2011г. по описа на същия съд.
С изложението си,наречено „приложение” по член 284 ал.3,т.1 от ГПК,касаторът заявява,че/цитирам/:
„С въззивното решение на Врачанския окръжен съд по гр.д.№676/2011г. потвърждава Решение №97/27.06.2011г. постановено по гр.д.№845/2010г. на Районен съд [населено място],което го прави незаконосъобразно и неправилно.
Съдът неправилно е възприел,че спорната площ на първия етаж на двуетажната масивна сграда с търговско предназначение,с местонахождение в югоизточната част на [населено място],не се владее от Е. Г. Г. и не се упражнява фактическата власт върху тази спорна площ със субективното намерение,че й принадлежи.”,
След което подробно се описва:какви писмени доказателства са представени по делото в тази връзка,правят се оплаквания за необсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност и невярно отразяване на фактическата обстановка ,както и за неправилни изводи на съда във връзка с упражняването на владението върху процесните части от имота,също така и че съдът неточно и неправилно тълкува закона,поради което/цитирам/:
„Въз основа на гореизложеното,смятам,че е налице критерия за селекция на касационната жалба по член 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса за реалното владение и упражняване на фактическа власт върху имота собственост на П. с местонахождение в югоизточната част от Е. Г. Г. без правно основание,който е от съществено значение за решаване на конкретния правен спор приложение на член 108 от ЗС.При решаването на този въпрос,обуславящ крайните изводи на съда в неговото решение е от съществено значение за изхода на делото и формиране на решаващата воля на съда,поради което моля на основание член 280,ал.1,т.3 от ГПК да допуснете касационно обжалване на Решение №572/01.12.2011г. по гр.д.№676/2011г. по описа на Врачански окръжен съд.”
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос,а ВКС не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Очевидно,цитираният по-горе като правен въпрос от касатора се отнася до конкретно установяване на факти по делото,за което са необходими да са налице категорични доказателства,за да се приеме твърдението на страната за основателно,т.е. това е конкретен въпрос по същество на спора,който се решава от съда в зависимост от наличие на доказателства по делото и тяхната преценка.Непосочването на правния въпрос,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Въпреки това, видно от цитираното по-горе изложение на касатора,в същото се излагат касационни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,които са различни от основанията по член 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото проверката за законосъобразност на съдебния акт,ще се направи едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по реда на член 290 от ГПК.
Наред с това,касаторът се позовава на наличие на хипотезата на член 280,ал.1 т.3 от ГПК,според която,съгласно т.4 на горепосоченото тълкувателно решение,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,какъвто в настоящото изложение липсва,е от значение за точното прилагане на закона,когато обжалването му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването на тълкуването й,с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.В изложението на касатора,както вече бе посочено се съдържат само касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,които са неотносими към предвиденото в посочената хипотеза от закона за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №572/01.12.2011г. на Врачански окръжен съд,гражданска колегия,постановено по гр.д.№676/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: