О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
гр. София, 01.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 634/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. П. Я. от [населено място] срещу въззивно решение № 285 от 16.02.12г., постановено по гр.д.№ 2109/11г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 2956 от 06.07.11г. по гр.д.№ 3243/09г. на Варненския районен съд, ХХХ с-в, в частта, с която е прието за установено по отношение на Л. П. Я. и Ж. П. Я., че С. П. С. е собственик на 23, 76 кв.м. ид.части от дворно място с идентификатор № 101135.3516.115 по действащия КК на [населено място] с площ от 230 кв.м..
За са постанови решението си въззивният съд е приел, че по силата на съдебна спогодба от 23.06.88г. по гр.д.№ 1839/87г. на В. ищецът в първоинстанционното производство се легитимира като собственик на построен в посоченото дворно място гараж, ведно с правото на стоеж на същия, а ответницата Л. П. е собственик на построените в мястото жилищна сграда и стопански постройки, ведно с правото на строеж върху същите (по време на застрояването му дворното масто е било държавно). С договор № 686 от 23.07.98г. ищецът е придобил от държавата правото на собственост върху 1/6 ид.част от дворното място с площ от 230 кв.м., равни на 38, 33 кв.м. ид.части. Тъй като предявеният иск е за по-малка част от действително притежаваната от него 1/6 ид.част от дворното място същият е уважен изцяло.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата С. С. счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В случая жалбоподателката, въпреки дадените й от въззивния съд указания, не е посочила правните въпроси, по които се е произнесъл въззивинят съд и които са решавани противоречиво от съдилищата, респ. са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наред с това същата не се позовава на противоречие на обжалваното решение с някаква практика и не е представила такава, нито е изложила релевантни доводи за наличието на посочените в ТР № 1/09г. ОСГТК, т.4 предпоставки относно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване при нищожност или недопустимост на въззивното решение (ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1, изр.4).
С оглед на казаното подадената от Ж. П. Я. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата С. С. сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 350 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 285 от 16.02.12г., постановено по гр.д.№ 2109/11г. на Варненския окръжен съд.
О с ъ ж д а Ж. П. Я. от [населено място] да заплати на С. П. С. от [населено място] сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.