О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр. София, 12.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 682/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. В. от [населено място] и И. В. А. от [населено място], Добричка област срещу въззивно решение № 165 от 20.06.16г., постановено по в.гр.д.№ 196/16г. на Добричкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 116 от 11.12.15г. по гр.д.№ 428/14г. на Районен съд – Генерал Тошево, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторите срещу Й. Г. Б. и Л. В. Б. иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на 1/3 ид.част от нива с площ от 8,00 дка, м.”А. лот”, представляваща имот № 016022, за който е отреден парцел 22 от масив 16 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община], възложена на ответниците с постановление за възлагане от 25.06.14г.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, посоченият недвижим имот е принадлежал на С. Г. А., която е починала на 23.10.09г. и е оставила за свои наследници по закон ищците в първоинстанционното производство И. А. и К. В. – преживял съпруг и дъщеря, както и В. И. В.-син, който е бил длъжник по изп.д. № 2324/13г. на ЧСИ Л.Т.. На 04.05.12г. върху имота е наложена възбрана, на 11.05.12г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, а на 18.05.12г. е извършен опис. Проведена е публична продан и с постановление за възлагане от 25.06.14г. собствената на длъжника 1/3 ид.част от имота е възложена на първия ответник. На 07.06.12г. В. В. се е отказал от наследството на майка си, който отказ е вписан на същата дата в книгата за откази на Районен съд-Генерал Тошево. Относно законосъобразността на публичната продан Добричкият окръжен съд се е произнесъл с решение от 20.01.15г. по гр.д.№ 30/15г.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че след като отказът от наследство е извършен след като върху процесния имот е била наложена възбрана, той не може да бъде зачетен и е непротивопоставим на взискателите по изпълнителното дело съгласно чл.452, ал.1 и 2 ГПК, нито има действие по отношение на останалите лица, така че да увеличи дяловете на ищците от наследството. В заключение е посочено, че публичната продан е законосъобразна и постановлението за възлагане легитимира ответниците като собственици на 1/3 ид.част от имота, поради което предявеният иск е неоснователен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1.Как при условие, че не е изпратено, респ. получено съобщение за започнатото принудително изпълнение срещу съсобствен имот е налице стабилитет на приключилата с постановление за възлагане публична продан и 2. Липсата на уведомление на съсобственици при започване на принудителното изпълнение съществено ли нарушава правата им на собственост и произтичащите от съсобствеността права. Поддържа се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от него правен въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да конкретизира или уточни поставеният от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба / ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
В случая поставените от касаторите въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и не кореспондират на установеното по делото, а именно че касаторите, в качеството им на съсобственици на имота, са били уведомени от частния съдебен изпълнител за започнатите изпълнителни действия по отношение на имота и същите изрично са отказали техните идеални части от него да бъдат изнесени на публична продан. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване.
Освен това касаторите не се позовават на противоречие на въззивното решение с някаква практика, нито са изложили някакви доводи за обосноваване наличието на визираните в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки, които в случая липсват.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание ч.78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по жалбата сторените от тях разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 165 от 20.06.16г., постановено по в.гр.д.№ 196/16г. на Добричкия окръжен съд.
О с ъ ж д а К. И. В. и И. В. А. да заплатят на Й. Г. Б. и на Л. В. Б. по 600 лв./шестстотин лева/ разноски за всеки от тях.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: