Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
София, 30.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Т.Кьосева
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №664/2009 г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. Б. и З. Н. Б.,с.А., област Б., срещу въззивно решение от 10.01.2008г. по гр. дело № 698/2008г. на Благоевградския окръжен съд. С определение от 12.08.2009г. по гр.д.№ 664/2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по прилагането на института на придобивната давност без владелецът да се е позовал на нея чрез снабдяване с титул за собственост, или чрез предявяване на собственически иск или възражение.
К. твърдят неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК.
Ответниците по касация оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, проиема следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 166/26.02.2008г. по гр.д.№ 403/2007г. на Районен съд-Гоце Делчев, с което е признато за установено по отношение на ответниците, настоящи касатори, че ищците са собственици по наследство и давностно владение общо на 5/6 ид.ч. от процесния имот, а ответникът е собственик на 1/6 ид.ч. от него – дворно място-УПИ ХІІ, кв.6 по плана на [населено място] с площ от 500 кв.м., ведно със жилищната сграда, застроена в него.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на Л. И. Б., поч.1975г., като ищците М., Д. и Л. М. са наследници на дъщерята на Л. Б. М., поч.1999г., жилищната сграда, находяща се в спорния имот, е построена от наследодателя Б.. Дворното място, находящо се извън регулационните граници на селото, било дадено на Б. от ТКЗС. Той го оградил още през 1961г., построил къщата и оттогава до смъртта си го владял.След смъртта му в имота останал да живее единият от синовете му – ответникът по иска М. Б. със семейството си. Останалите братя също обитавали къщата, а дъщерята М. живеела отделно. Ответниците по иска са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост от 23.04.2007г. на дворното място и на 1/6 ид.ч. от къщата. Въззивният съд е направил извод, че имотът е бил придобит по давност от наследодателя Л. Б. по силата на спокойно и непрекъснато владение за период 1962г. -1975г. Обстоятелството, че приживе, той не се е снабдил с нотариален акт не игнорира наследствения характер на имота. Спорът е между сънаследниците му и ответникът по иска не е установил валидно придобивно основание, изключващо това на ищците. Не е установено ответникът да е отблъснал владението на останалите сънаследници и да е владял само за себе си, без тяхното противопоставяне и да е обърнал държането на техните части във владение на имота като свой.
По въпроса относно приложението на разпоредбите на чл.79 ЗС и чл.120 ЗЗД, настоящият съдебен състав възприема разрешенията, съгласно които изтичането срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижимия имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваването от него на изтичането и чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка. Оригинерното придобиване е способ, който не действа автоматично, а на него правоимащият следва да се позове по някой от изброените начини.
Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в частта, с която е оставено в сила решение № 166/26.02.2008г. по гр.д.№ 403/2007г. на Районен съд-Гоце Делчев, с което е признато за установено,че ответникът е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот – дворно място-УПИ ХІІ, кв.6 по плана на [населено място] с площ от 500 кв.м., ведно със застроената жилищна сграда, е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Това е така, защото с решението се признават права на ответника, които не са предявени от него по предвидения процесуален ред – с иск и в нарушение разпоредбата на чл.2 ГПК /отм./ съдът е признал незаявени права.
По основателността на жалбата. В разглеждания случай, преценявайки материалноправната легитимация на ищците по положителния установителен иск за собственост, основан на наследствено правоприемство, въззивният съд е дал разрешение на въпроса за титула за правото на собственост по давност на наследодателя на страните, в противоречие с посочената съдебна практика. Ищците не са установили да са присъединили своето владение върху дворното място към това на общия наследодател, който е починал без да се снабди с титул за собственост и също не са се снабдили с нотариален акт за собственост. В имота е останал да владее само ответникът М. Б. със съпругата си. Като е приел за установена тяхната материалноправна легитимация без да е установено, че са придобили имота по наследство и е отрекъл правата на ответниците, които се е снабдили с нотариален акт за собственост, издаден през 2007г. на основание давностно владение, установено по делото от събрания доказателствен материал, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. Предвид приетото по-горе следва да се приеме, че изводите на въззивния съд за основателност на предявения иск по отношение дворното място са незаконосъобразни и необосновани. Изложеното налага извод за касиране на решението и постановяване на друго, с което така предявеният иск по отношение на дворното място следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В частта относно правата – 5/6 ид.ч. за къщата, решението следва да бъде оставено в сила с оглед липсата на касационни оплаквания срещу решението в тази част и факта, че ответниците сами са признали права на сънаследниците, като са се снабдили с констативен нотариален акт само за 1/6 ид.ч. от къщата и не са оспорвали по делото, че ищците са допускани и ползват построената от баща им къща съгласно наследствените си права за претендирания период.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 10.01.2008г. по гр. дело № 698/2008г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е ОСТАВЕНО В СИЛА решение № 166/26.02.2008г. по гр.д.№ 403/2007г. на Районен съд-Гоце Делчев, в частта, с която са признати права на собственост за ответника върху 1/6 ид.ч. от дворно място-УПИ ХІІ, кв.6 по плана на [населено място] с площ от 500 кв.м., построената в него жилищна сграда.
ОТМЕНЯ въззивно решение от 10.01.2008г. по гр. дело № 698/2008г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на общо 5/6 ид.ч. от дворно място-УПИ ХІІ, кв.6 по плана на [населено място] с площ от 500 кв. м.и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. Л. И., К. Л. Б., Ф. Л. Б., Сабри Л. Б., М. И. М., Д. М. М. и Л. М. М. срещу М. Л. Б. и З. Н. Б., че ищците са собственици на общо 5/6 ид.ч. от дворно място-УПИ ХІІ, кв.6 по плана на [населено място] с площ от 500 кв.м.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :