О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, .07.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.01.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1133/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Х. Ш. против решение №135/01.06.2010г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д.№118/2010г. по описа на същия съд.
В изложението си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че:
„Съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуално правен въпрос като е извършил делбата на съсобствени имоти при условията на член 292 от ГПК/отм/ въз основа на извършени подобрения,които са незначителни и с тях не се е увеличила стойността на имотите.Освен тези съображения съдът не е изложил други мотиви и критерии защо дадени съделители получават в дял определени имоти.Съдът не е изложил в мотивите си защо предпочита определен вариант от заключението на СТЕ”,също така се изтъква,че”съдът не е обосновал и прилагането на член 292 от ГПК/отм/,а не жребий,тъй като не е достатъчно да се изтъкне ,че квотите са различни и жребието е неудобно.Съдът изобщо не е обсъдил местоположението на имотите,вида и предназначението им и тяхната стойност като критерий за поставянето в отделни дялове и дали има равностойност във така избрания от съда вариант за делба”,като с оглед на това решението противоречи на практиката на ВКС,изразена в ППВС 7-73 т.5 б.”а”,ППВС 4-64 т.13,решение №212/08.06.1996г. по гр.д.№55/1996г. по описа на Іго,поради което е налице основанието по член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Наред с това се твърди,че съдът се е произнесъл по процесулноправен въпрос :”като е приел,че е допустимо след приемане заключението на тройна СТЕ,с която са изготвени варианти за разпределение на делбените имоти при условията на член 292 от ГПК/отм/ и експертизата е приета от съда и страните,изготвянето на нова СТЕ”като се заявява,че по така поставените въпроси няма практика на ВКС,като същите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото-основание по член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
В писмения си отговор ответниците по касационната жалба М. Х. Ш.,Ф. А. М.,А. Х.Б считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска.
Преди всичко в изложението на касатора липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който да е разрешен с обжалваното въззивно решение.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. но тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на делото и който е обусловил изводите на съда.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос,като ВКС не е задължен да го извлече от изложението му по член 284 ал.3т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за тома.
Видно от горепосоченото съдържание на изложението на касатора,в същото се излагат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,в подкрепа на които се сочи и цитира практика на ВС ,но не и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №135/01.06.2010г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д.№118/2010г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И. Х. Ш. да заплати на М. Х. Ш. сумата 1400 лева/хиляда и четиристотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: