7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
С. 05.07. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1079/2010 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. И. и Р. Ф. А. чрез пълномощника им адв.П., срещу въззивно решение от 14.05.2010г. по гр.дело № 112/2010г. на Смолянския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, в което съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с основателността на иска за съдебна делба на земеделски земи и по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с прилагането на чл.123 ГПК /отм./. Решението по процесуалноправния въпрос е в противоречие с определение №35а/1972г. по гр.д.№ 300/1972г. на ВС, според което при липса на разпоредба, която да забранява прилагането на чл.123 ГПК /отм./ следва да се счита, че съединяване на дела в едно производство е допустимо и във втората инстанция.В този смисъл са и решение №384/1953г., ВС и ППВС №5/1970г., според което „съединяването на висящи дела, в които участват едни и същи страни, или които имат връзка помежду си, не е задължително за съда, но то е допустимо с оглед на процесуални удобства.” Ето защо изводът на ОС-Смолян, че отказът да се съедини гр.д. № 257/1995г. на РС-Девин с гр.д.№186/2009г. на РС-Чепеларе не опорочава първоинстанционното решение, е в противоречие с практиката на ВКС и ВАС. Относно довода, че съществен материалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС се сочи решение №996/1995г. по гр.д.№878/1994г. на ВС, според което : „За да се допусне делба на недвижим имот, следва да се установи, че той е бил собствен на наследодателя или съсобствен на съделителите като съгласно чл.278, ал.1 ГПК /отм./ трябва да се представят доказателства за принадлежността на имотите към наследството. Следва по безсъмнен начин да се установи собствеността. Без доказване на собствеността не може да настъпи вещно транслативният ефект на решението за извършване на делбата.” ВКС се е произнесъл в този смисъл и в решение № 447/2009г. по гр.д.№5880/2007г., ІІІ г.о., в което е посочено, че „при положение, че с влязло в сила решение по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че посочени земеделски земи са на общия наследодател, а не негови, законосъобразно имотите са допуснати до делба”. По делото е установено, че е налице влязло в сила решение по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, с което е признато, че общият наследодател на страните е бил собственик на имотите към момента на кооперирането им.
Ответниците по касация Ш. Д. Ч. и М. Р. Б. оспорват касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Останалите ответници по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение e оставено в сила решение от 11.01.2010г. по гр.д.№186/2009г. на Чепеларския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Т. И. и Р. Ф. А. против Д. М., А. М., НХ., А. З., С. М., Б. Ю., Р. Б., М. Б., Д. М., В. Б., А. Ю., Ш. Ч., Н. П., С. К., С. П., К. П., А. К., Ш. П., Б. П., В. П., К. Х., Р. Ц., Ф. А., М. Х., иск за делба на десет броя недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община] : 1.кад.№ 010026 – нива с площ 0.771 дка, м.”Л.”; 2. кад.№030201 – нива с площ 0,683 дка, м.”В.”; 3.кад.№000996-нива с площ 5.988 дка, м.”З.”; 4.кад.№007057 – нива с площ 1.266 дка, м.”Б.”; 5.кад.№021117 – ливада с площ 1.253 дка; 6.кад.№ 000997, м.”Г.” /образуван от четири имота по скица проект/; 7. кад.№000999 /образуван от два имота по скица проект/; 8. кад.№004030 – пасище мера, м.”М.” с площ 1.797 дка; 9.000998 /образуван от три имота по скица проект/; 10. кад.№ 021164 – ерозирана нива с площ 1.618 дка, м.”Г.”.
В. съд е приел, че ищците основават иска за делба на решение №443/2003г. по гр.д.№189/2001г. на Девинския районен съд, постановено по иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. От фактическа страна е приел, че страните по делото са наследници на общия наследодател Х. П., поч.1968г., като ищците са негови дъщери, а част от ответниците са наследници на синовете му М., Д. и А. П.. Със соченото решение на Девнския районен съд е уважен иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ като е прието, че към момента на образуване на ТКЗС процесните за това дело 10 имота са принадлежали на общия наследодател Х. П.. Решението е оставено в сила с въззивно решение на Смолянския окръжен съд, което е потвърдено с решение №1083/02.10.2006г. по гр.д.№1028/2005г. на ВКС. От правна страна е прието, че с оглед на това решение спорните земеделски имоти е следвало да бъдат възстановени на всички наследници на Х. П.. Преди това земеделски земи са възстановени на тримата синове на П. – Х., М. и А.. Липсва решение на ОСЗ, с което на наследниците на Х. П. да е възстановена собствеността върху конкретно определени имоти с посочен кадастрален номер, местонахождение, гланици, придружено със скици, които да касаят процесните имоти.Представеното решение № 848 СР от 29.11.2007г. по преписка № Л848С от 29.11.2007г., по заявление на А. И., не представлява такова окончателно решение, тъй като в него възстановимите в реални граници имоти са описани само по вид и площ като е посочено, че са установени с решението на ВКС. Липсват скици по чл.18з,ал.1 ППЗСПЗЗ и посочване на индивидуалните им кадастрални номера с точно местонахождение и граници. Скиците за спорните имоти, на които се позовават ищците, са проекти, без посочен собственик, както и такива, издадени в полза на наследниците на Д. и М. П., но не и на общия наследодател. Налице е незавършена процедура пред ОСЗ за издаване на окончателно решение, с което да бъдат възстановени конкретно процесните имоти в полза на всички наследници на П.. Съдебното решение по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ не притежава конститутивно действие, то не възстановява собствеността върху имотите. Такова конститутивно действие има решението на ОСЗ, което се отнася както до обекта – възстановената земя, така и до субекта – в полза на кои лица е собствеността. Само решение по чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ, в което се описват размерът, категорията, местоположението, граници, и ограниченията в собствеността, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт. Решението по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е основание административният орган ОСЗ да издаде окончателно конститутивно решение с подробно описание на имотите по картата на възстановената собственост с номер, граници и скица в полза на правоимащия. За неоснователно е прието позоваването от настоящите касатори на решението по гр.д.№257/1995г. на Девинския районен съд, с което е допусната делба на земеделските имоти,предмет на последващия иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, като задължително по реда на чл.220,ал.1 ГПК/отм./, поради това че в частта за тези имоти решението е обезсилено с решение №429/2000г. по гр.д.№982/1999г. на ВКС поради недопустимост на исковете с оглед липсата на решение по чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18з,ал.1 ППЗСПЗЗ. За неоснователни са приети оплакванията и искането за присъединяване на соченото дело на Девинския районен съд с настоящото първоинстанционно гр.д.№186/2009г. на Чепеларския районен съд по реда на чл.123 ГПК /отм./.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай поставеният от касаторите процесуален въпрос не е релевантен към изхода на делото, но не е и решен в противоречие с установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.123 ГПК /отм./, в т.ч. и приложените съдебни решения. В съответствие с тази практика е прието, че по начало не е задължително за съда, но е допустимо в едно производство пред една и съща инстанция съединяването на висящи дела, в които участват едни и същи страни като ищци и ответници, или които имат връзка помежду си. Недопустимо е обаче по реда на чл.123 ГПК /отм./ да се съединяват две дела, за които има данни да са в различни фази на съдебната делба, а в случая и висящи пред различни съдилища – Д. и Чепеларския районен съд. Доводите, свързани със задължителната сила на влязлото в сила решение на Девинския районен съд по допускане на делбата по реда на чл.220,ал.1 ГПК, доколкото касаят евентуална недопустимост на обжалваното решение поради С., следва да се приемат за неоснователни. Няма никакви данни по цитираното дело на Девинския районен съд предмет на делбата да са процесните за настоящото дело имоти. Няма данни ищците – касатори да са завели две дела с предмет делба на едни и същи имоти. Освен това, видно от решение на ВКС №429/2000г. по гр.д.№982/1999г., решението на въззивния съд е обезсилено и производството по делото е прекратено по отношение на 10 земеделски имота. За делба на тези имоти, както твърдят в исковата молба и самите ищци, е заведено настоящото дело след приключване на делото по иска с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Оттук следва извод, че двете дела имат за предмет различни имоти и не е налице формирана С. в обективните и и субективни предели, което би обусловило недопустимост на производството.
Поставеният от касаторите материалноправен въпрос, свързан с основателността на иска за съдебна делба на земеделски земи, също не обуславя допускане касационно обжалване на решението в някоя от сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Приетото от въззивния съд относно конститутивното действие на решението на ОСЗ по чл.14,ал.1 вр.чл.18з,ал.1 и ал.2 ППЗСПЗЗ по отношение на обекта, както и субекта на правото на собственост, поради това, че с него се извършва индивидуализация на земеделската земя по площ, местност, граници – в стари или нови по плана на конкретната територия, като се създава ново правно положение – възстановяване право на собственост върху конкретно определена земя в пълен обем, съответства на разясненията, дадени с ТР№1/1997г., ОСГК. Само решението по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, с което е признато, че общият наследодател е бил собственик на земеделските имоти към момента на тяхното обобществяване, без да е налице предвидената в чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ с окончателно решение за възстановяване правото на собственост индивидуализация на земите по местонахождение, граници, съседи и площ, не може да обоснове легитимация на страните като съсобственици на конкретно посочените в исковата молба имоти. След като в случая с решение № 848 СР от 29.11.2007 г. на ОСЗ не са възстановени земеделските имоти с описаните характеристики и не са издадени съответните скици, заверени от компетентните органи, то изводите на въззивния съд за неоснователност на иска поради преждевременното му завеждане е в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. не противоречат и на сочените решения на ВКС – №996/1995г. и № 447/2009г. Решаващите изводи на въззивния съд не са в противоречие с първото от посочените решения – че за да се допусне делба на недвижим имот, следва да се установи, че е налице съсобственост. Второто също не разглежда идентична хипотеза – на незавършена процедура по възстановяване на земята, тъй като се касае за възстановяване на земеделския имот с влязъл в сила план за земеразделяне. В това решение не е прието, че самото решение по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ има конститутивно действие и установява съсобствеността между страните при липса на окончателно решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността по отношение на нейния обект и субект. Ето защо след като не се установява от посочените от касаторите съдебни решения противоречиво решаване на повдигнатия правен въпрос, не може да се приложи и хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане от ответниците по касация Ш. Д. Ч. и М. Р. Б., на последните следва да се присъдят направените разноски в размер на 1200 лева, съгласно договор за правна защита от 24.06.2010г.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.05.2010г. по гр.дело № 112/2010г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Т. И. и Р. Ф. А. да заплатят на Ш. Д. Ч. и М. Р. Б. разноски за настоящото производство в размер на 1200 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: