О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр.София, 11.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 31/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. М. Г., [населено място], чрез процесуалния и представител адвокат Б. М. и на Г. А. Г.,гр.С., чрез процесуалния му представител адвокат А. П., срещу въззивно решение № 5858/12.09.2018г. по гр. д. № 9125/2017 г. на Софийски градски съд.
Приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към двете касационни жалби са идентични. В тях се твърди наличие основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се въпроси за задължението на въззивния съд да обоснове решението си върху приетите за достоверни факти по делото и върху закона като обсъди всички относими доказателства заедно и поотделно и във връзка с доводите и възраженията на страните и може ли въззивният съд да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; длъжен ли е въззивният съд като инстанция по съществото на спора да изложи собствени мотиви по него. Твърди се противоречие с ТР№1/04.01.2001г, ОСГК и ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС. Представят се и решения на ВКС с твърдение, че обжалваното им противоречи.
Ответниците по касационните жалби Х. П. Й., Й. Н. Й., П. Н. Й. и П. Й. М., [населено място], считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение №19721/2016г. по гр.д.№4366/2009г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на И. Г. и Г. Г.,че Х. Й., Й. Й., П. Й. /конституирани като наследници на починалия ищец Н. Н./ и П. М. /конституирана като наследник на починалия ищец К. Й./ са собственици на апартамент №50 /подробно описан/, находящ се в [населено място],[жк]и на основание чл.108 ЗС ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху същия.
Въззивният съд след анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено, че първоначалният ищец К. Й. е бил собственик на процесния апартамент на основание договор за покупко-продажба по реда на НДИ от 1991г. С влязло в сила решение от 16.11.2007г. той е бил поставен под пълно запрещение като за негов настойник е назначен Н. Н.. На 19.10.2006г. К.Й. чрез пълномощника си В. Т. е продал имота на С. С. с нотариален акт № 117/2006г. Тя е продала имота с нотариален акт № 187/06.12.2006г. на Х. И., който с нотариален акт № 112/18.10.2007г. го е продал на А. и Р. П.. Последните продали имота с нотариален акт № 5/05.02.2008г. на Г. Г. и И. Б.. От своя страна те пък са продали имота с нотариален акт № 49/02.04.2008г. на ответника И. Г., по време на брака и с ответника Г. Г.. С влязло в сила решение на СРС от 09.03.2010г. по гр.д.№ 31700/2007г., по предявен от К. Й. чрез настойника му Н.Н. иск на основание чл.31 ЗЗД е унищожен договор по нот.акт№ 117/19.10.2006г. за продажба на процесния имот и е признато за установено по отношение на Х. И., А. П. и Р. П., че К.Й. е собственик на процесния апартамент. Въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по реда на чл.272 ГПК е препратил към мотивите му. По оплакванията във въззивната жалба е изложил доводи относно приложението на чл.31 ЗЗД. Приел е, че унищожаемите договори имат правно действие, което може да бъде отменено по искане на определен кръг лица.Унищожаем е договор, сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло да разбира или ръководи действията си. Унищожаването на договора за покупко-продажба има обратно действие като се заличават с обратна сила както правните последици от него, така и самият факт на сключването му /чл.34 ЗЗД/. Придобитото от купувача по унищожения договор право на собственост върху вещта, предмет на договора, отпада с обратна сила от момента на унищожаването като се счита, че той не го е притежавал, поради което и не би могъл да го прехвърли на трето лице. Вписването на искови молби за нищожност или унищожаване на актове, подлежащи на вписване, има оповестително действие, но не и оповестително- защитно действие. При уважаване на иска отпадат с обратна сила не само правата на приобретателя по атакуваната сделка, но и на последващите приобретатели. Ищците, като наследници по закон на К.Й. се легитимират като изключителни титуляри на правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот. За неоснователно е прието възражението на ответника Г., че е придобил имота по давност. Имотът е закупен от ответницата по време на брака й с другия ответник в режим на СИО. Искът с правно основание чл.108 ЗС е предявен на 26.11.2008 г. само срещу ответницата. С решение № 112/2014 г. по гр.дело № 604/14 г. на ВКС е отменено на основание чл.304 ГПК по молбата на Г. Г. решение от 03.08.12 г. по гр.дело № 9623/ 11 г. на СГС и потвърденото с него решение от 18.02.11 г. по гр.дело № 4366/09 г. на Софийски районен съд като делото е върнато за ново разглеждане. Искът с правно основание чл.108 от ЗС е насочен и срещу Г.Г.,в качеството му на необходим другар, считано от датата на предявяване на иска – 26.11.2008 г. Подаването на исковата молба по чл.108 ЗС съгласно чл.84 ЗС, вр.чл.116, ал.1, б.”б” от ЗЗД, води до прекъсване на давността. При това положение до завеждане на иска изискуемият по чл.79,ал.2 ЗС срок не е изтекъл в полза на ответниците.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставените процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, и да изложи мотиви за установената фактическа обстановка, не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Общо заявените в изложението доводи за неправилност и необоснованост на фактическите и правни изводи на съда, във връзка с преценката и обсъждането на доказателствата по делото, представляват касационни оплаквания по съществото на спора, които не могат да послужат като правни въпроси по смисъла на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, както и като самостоятелно основание за допускане касационно обжалване на решението по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК в производството по предварителна селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Те са основания за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение поради евентуална неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Следва да се посочи, че в съответствие с установената практиката на ВКС, в т. ч. и посочените от касатора решения по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да прецени събраните в процеса доказателства с оглед спорните факти, твърденията и доводите на страните, въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и е посочил кои факти приема за установени и кои не. Изложил е собствени мотиви като е обсъдил и релевираните от ответниците доводи и възражения срещу иска. Не е налице противоречие с посочената от касаторите практика на ВКС, поради което не може да се приеме, че е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не е налице е това по чл.280,ал.1,т.3 ГПК при така поставените общо въпроси от една страна, а от друга поради липса и на развити съображения за прилагане на това основание със съдържащите се в него две хипотези.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и представените доказателства на ответника по касация П. Й. следва да се присъдят разноски, както следва : касаторът И. Г. следва да й заплати 550 лева, а касаторът Г. Г. – 650 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5858/12.09.2018г. по гр. д. № 9125/2017 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. М. Г., [населено място], да заплати на П. Й. М., [населено място], 550 лева, а Г. А. Г., [населено място] да й заплати 650 лева – разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: