О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
гр. София, 11.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 931/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Х. от [населено място] срещу въззивно решение № 7639 от 15.11.17г., постановено по в.гр.д.№ 2105/16г. на Софийския градски съд, ІІ-в с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № ІІІ-81-157 от 16.11.15г. по гр.д.№ 11550/15г. на Софийския районен съд в частта, с която са определени правата на съделителите върху допуснатия до съдебна делба недвижим имот – апартамент № 2, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] както следва: 3/8 ид.части за П. И. Х. и 5/8 ид.части за Х. И. Н..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че съгласно нот.акт № 134/68г. процесният апартамент е бил собственост на родителите на страните И. Х. Н., починал през 1982г. и С. П. Н., починала през 2010г. придобит от тях чрез покупко-продажба по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност. С нот акт № 80/84г. П. И. Х. е дарил на майка си С. Н. притежаваната от него по наследство от баща му И. Н. 1/4 ид.част от имота.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.14, ал.7 СК от 1968г./отм./, която е действала към момента на смъртта на наследодателя И. Н. през 1982г., преживялата съпруга не е получила дял от притежаваната от него 1/2 ид.част от имота и е притежавала само останалата 1/2 ид.част от прекратената съпружеска имуществена общност, а след направеното в нейна полза от касатора дарение е придобила общо 6/8 ид.части, които са наследени по равно от страните съгласно чл.5, ал.1 ЗН.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Налице ли е конкуренция на права с оглед хипотезата на чл.14, ал.7, вр. с ал.3 СК от 1968г. и чл.9, ал.1 ЗН; 2. Може ли въззивният съд да се отклони от съдебната практика и води ли това до нарушаване на прокламирания принцип за законност съгласно чл.5 ГПК и не следва ли да се постанови решение по реда на чл.291 ГПК за уеднаквяването на практиката по тези въпроси и допълване на практиката /задължителна и незадължителна/ с оглед развитието на правото и утвърждаване на съдебна практика в тази насока с оглед ТР № 1/09г. и 3. Налице ли е нарушение на съществени процесуални правила, като не са ценени събраните доказателства в насока относно точното прилагане на правото и съобразно императивните разпоредби на ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, т.4 и т.10 относно ролята на въззивната инстанция и отразява ли се това на основния правен извод и това не съставлява ли нарушение на съществени процесуални правила.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на обжалваното решение.
Поставеният от касатора правен и въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая поставените от касатора правни въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, тъй като по отношение на тях не са налице посочените по-горе предпоставки за това.
По отношение на тези въпроси следва да се отбележи, че по приложението на разпоредбата на чл.14, ал.7, СК от 1968г./отм./ е налице изобилна практика на ВКС, която е в смисъл, че при нейното действие при прекратяване на съпружеската имуществена общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата, но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество, респ. че е налице специална разпоредба спрямо общото правило на чл.9, ал.1 ЗН. В случая въззивното решение е съобразено с тази практика, която не се налага да бъде променяна, нито е налице някакво противоречие с посоченото от касатора решение на ВКС, І г.о. – № 45 от 28.03.13г. по гр.д.№ 761/12г., отнасящо се до съвсем различна хипотеза. Наред с това касаторът не сочи кои събрани по делото доказателства не са преценени от съда, респ. кои релевантни за правния спор факти са установени с тях, поради което и последният поставен въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сторените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7639 от 15.11.17г., постановено по в.гр.д.№ 2105/16г. на Софийския градски съд, ІІ-в с-в.
О с ъ ж д а П. И. Х. от [населено място] да заплати на Х. И. Н. от [населено място] сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: