О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 11.06. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2074/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. И., В. С. Б., Г. С. Б., чрез пълномощника им адвокат Д., срещу въззивно решение №1051/17.10.2012г. по гр. дело №692/2012г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочат се процесуални нарушения на въззивния съд – след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане въззивният съд следвало да събере нови доказателства за да упражни косвен съдебен контрол върху решенията на ПК, не са изпълнени указанията, дадени в отменителното решение, не е постановено определение във връзка с оспорването по чл.154 ГПК/отм./. Поставят се въпроси следва ли при осъществен косвен контрол съдът да преценява решенията на ПК само от външна страна, следва ли да укаже на страните да представят доказателства, респ. да изиска преписката от ПК във връзка с този контрол, допустимо ли отмяна на решението на ПК от самата нея, допустимо ли е един и същ имот да бъде възстановяван на различни собственици, по какъв ред следва да се отстраняват допуснати грешки в плановете за възстановяване на земеделски земи, задължително ли е доказателствата да се представят по опис и ако е така, защо липсва нарочна разпоредба, допустимо ли е да се оспорват документи извън срока по чл.154 ГПК/отм./. Сочат се съдебни решения.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №335/2011г. по гр.д.№1019/2010г., ВКС, Іг.о. е отменено решение от 18.03.2010г. по гр.д.№406/2004г. на СГС и делото е върнато за ново разглеждане. Прието е, че в някои хипотези, производството за ревандикация на възстановена земеделска земя е обусловено от преюдициалния спор за материално право по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и той следва да бъде разрешен в това производство. Спорът по принадлежността на правото на собственост към минал момент е възникнал след редица производства пред ПК. Въззивният съд не е извършил косвен съдебен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на административните актове, постановени от ПК по заявлението на ищците. Той дължи произнасяне по него като обсъди писмените и гласни доказателства, както и техническите експертизи.
При новото разглеждане с обжалваното решение е потвърдено решение от 20.06.2003г. по гр.д.№ 4445/2003г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Б., Р. И. и Г. Б. срещу Ж. Ч. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на нива от 1700 кв.м., находяща се в землището на [населено място], м.Б., съставляваща имот пл.№1981. Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на С. Б., а ответницата е правоприемник на един от наследниците на А. Б.. С решение №856/1993г. на ПК-П. /т.1/ на наследниците на С. Б. е възстановено правото на собственост върху нива от 1700кв.м. в м.Б., [населено място]. Решението в посочената част е отменено от ПК с решение №856.4/1997г. на основание влязло в сила решение по гр.д.№1214/1997г. на СРС. С последното е бил отхвърлен предявеният от наследниците на А. Б. срещу наследниците на С. Б. иск по чл.97,ал.1 ГПК/отм./ за правото на собственост върху нива от 2 200 кв.м., находяща се в м.Б., землището на [населено място]. С последващо решение №856.5/1998г. ПК е отменила решение № 856.4/1997г. и е постановила отказ на наследниците на С. Г. Б. за възстановяване на нива от 2 200 кв.м., м.Б..С решение на ПК№520.7/1995г. е възстановена собствеността на наследниците на А. Г. Б. върху нива от 2200 кв.м., м.Б.,но без да са посочени съседи. С последващи решения от 1997г. и 2001г. възстановеният имот на наследниците на А. Б. е посочен със съседи и с №028010. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, направените от страните оспорвания на документите /относно добавки в заявленията пред ПК/, анализирал е техническите експертизи и е приел за установено, че ищците не са доказали правото на собственост на наследодателя си С. Б. към момента на обобществяването. Те се позовават на записване в емлячния регистър,описан в позитивното за тях решение на ПК от 1993г., но това доказателство не е представено от тях по делото. Ответниците се позовават на заявление-декларация за внасяне на имота в ТКЗС. Същевременно обаче от данните по делото е установено, че с протокол №6/1957г. на ТПС-комисия е уважена молбата на Г. /общ наследодател на страните/ и А. Б. за „обменка” на нива от 2200 кв.м. в м.”Под Б.” , ливада от 1 дка и ливада от 500 кв.м. като вместо тях им се дават имоти в други местности. Недоказано е обаче кой от двамата е бил собственик на нивата от 2 200 кв.м.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК относно допуснатите от съда процесуални нарушения не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. Изложеното в тази връзка представлява касационни оплаквания, които не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Втората група въпроси, касаещи осъществяването на косвен съдебен контрол върху решенията на ПК, даване указания до страните за ангажиране на доказателства, служебното събиране на доказателства, реда за отстраняване на допуснати грешки в плановете за възстановяване на земеделски земи, представянето на доказателства по опис и оспорването на доказателства по реда на чл.154 ГПК/отм./ също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Решаващите изводи на въззивния съд са за недоказаност принадлежността на правото на собственост на наследодателя на ищците към момента на внасяне на имота към ТКЗС. Въззивният съд е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС за осъществяване косвен контрол за валидност и материална законосъобразност на решенията на ПК и за произнасяне по преюдициалния спор относно принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяването въз основа на събрания по делото доказателствен материал,съгласно разпоредбата на чл.294,ал.1 ГПК. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.295 ГПК второто решение на въззивния съд може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Ето защо при липса на указания от касационната инстанция за събиране на нови доказателства, въпросите поставени в тази връзка са неотносими. Въпросът за представяне на доказателствата по опис не може да се прецени като релевантен, тъй като касаторите не сочат конкретно за кои доказателства става въпрос, кога и как са представени и приети по делото и в тази връзка какво значение би имал описът. Въпросите, основани на оспорването по реда на чл.154 ГПК, също са неотносими доколкото касаят оспорени от ищците документи, на които се позовават ответниците и върху чиято доказателствена стойност не са основани решаващите изводи на въззивния съд относно принадлежността на правото на собственост към релевантния момент. За пълнота следва да се посочи, че касаторите не са приложили съдебни решения,в които да е дадено решение на конкретен релевантен за делото въпрос в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, съгласно указанията дадени с т.3 на ТР№1/2009г., ОСГТК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1051/17.10.2012г. по гр. дело №692/2012г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: