О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 16.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.10.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5008/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№14220/21.05.2014г.,подадена от П. И. Т. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат В. З.,против решение №713/14.04.2014г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно отделение,Х състав,постановено по гр.д.№466/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №4266/23.11.2012г. по гр.д.№5643/2000г. на Районен съд Пловдив,VІгр.с.-за прогласяване обезсилването по право на основание чл.288,ал.7 ГПК/отм/ на решение №137/10.05.2002г. пост. по гр.д.№5643/2000г. по описа на Районен съд Пловдив и е възложен на П. И. Т. описания в същото недвижим имот,като е осъден последният да заплати на П. Г. Г. за уравнение на дела й в имота сумата от 12590 лева,а също така за уравнение на дела на П. Г. Г. й е поставено в дял и празно дворно място от 1320 кв.м,представляващо парцел ХХХ-212 в кв.20 по плана на [населено място],Пловдивска област.Със същото въззивно решение се отменя горепосоченото решение на първоинстанционния съд ,в частта му с която гореописаните недвижими имоти са изнесени на публична продан,вместо което е постановено:осъжда П. И. Т. да заплати на П. Г. Г. сумата от 20 108 лева,представляваща паричната равностойност на дела й от ? идеална част от от описаното дворно място от 356 кв.м,застроено и незастроено,находящо се в [населено място],съставляващо парцел ІІ-262,261, в кв.224 по плана на [населено място],ІІ градска част,както и осъжда П. Г. Г. да заплати на П. И. Т. сумата от 7590 лева,представляваща паричната равностойност от дела му от ? идеална част от дворно място с площ 1320 кв.м,съставляващо парцел ХХХ-212 в кв.20 по плана на [населено място],Пловдивска област.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна и по същество да се отхвърли изцяло молбата по чл.288 ал.7 ГПК/отм/.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че между страните,които са бивши съпрузи,с решение от 27.04.2001г. са допуснати до делба при равни квоти двата описани недвижими имота,като с решение №137/10.05.2002г.-влязло в сила на 29.05.2002г.,жилищният имот в [населено място],на основание чл.288 ГПК/отм/ е възложен на П. Т.,като за уравнение на дела си П. Г. е получила в дял правното дворно място в [населено място],както и парично уравнение в размер на 12590 лева,което е следвало Т. да й заплати,ведно със законната лихва в шестмесечен срок по чл.288 ал.6 ГПК/отм/,като на 14.05.2012г. Г. е депозирала молба за обезсилване по право на възлагането поради неплащане на паричното уравнение и ново извършване на делбата.Съдът е приел,че не се установява по делото със събраните доказателства,плащане на дължимото уравнение,поради което е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение в частта му,с която е прогласено обезсилването по право на възлагателното решение по извършване на делбата.С оглед представените пред въззивния съд доказателства,а именно нот.акт №94/2008г. по силата на който е сключен договор за покупко- продажба от П. Г.,в качеството й на продавач на имота в [населено място],възложен и за уравнение на дела,който е отчужден в полза на трето лице,валидно,понастоящем застроен с двуетажна еднофамилна сграда, е стигал до извода,че този имот не може да се върне като съсобствен в делбената маса и по отношение на него се извърши делба между съделителите-въпреки обезсилването на възлагателното решение.По отношение на другия недвижим имот,находящ се в [населено място],с оглед данните по заключението на съдебната експертиза,съдът е констатирал,че жилищната сграда не съществува,в терена е построена шестетажна еднофамилна сграда,възникнала е ЕС,дворното място по принадлежност обслужва сградата-обща част.Съдът е приел за установено,че този имот е бил отчужден от съделителя П. Т.,сделката е валидна,но не е прехвърлила права,тъй като последният не е бил собственик на имота и въпреки това обезсилването по право на възлагането на този имот не може да върне като съсобствен имота в делбената маса и по отношение на него да се извърши съдебна делба между Г. и Т.,доколкото същият с оглед реализираното строителство не съществува.Ето защо,въззивният съд е приел,че и двата имота не могат да бъда изнесени на публична продан,поради което е отменено първоинстанционното решение в тази му част и правото на съделителите се е трансформирало в право на парично обезщетение,съответстващо на дела на всеки от тях в съсобствеността,при нова оценка.
В изложението си,приложено към касационната жалба касаторът заявява,че са налице основанията на член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,по изложените от последния съображения/цитирам/:
„ В атакуваните части на въззивното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото,а именно:1.Възможно ли е обезсилване на възлагателно решение по чл.288,ал.7 ГПК/отм/ при наличие на комбинирано имотно и парично уравнение на дяловете и 2.Успешно ли е проведен пълно и пряко доказване на наличието на извършено плащане на суми за уравнение на дялове по възлагателно решение по чл.288,ал.7 ГПК/отм/,включително кои приети по делото доказателства се вземат предвид и каква е тяхната доказателствена тежест за формирането на общия извод.”,
Които въпроси според касатора са разрешени в противоречие с цитираната от него и приложена с изложението съдебна практика на ВКС-три броя определения,постановени по цитираните дела по описа на ВКС,в производство по член 288 ГПК.Така постановените съдебни актове от ВКС не са част от задължителната съдебна практика,съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,поради което не следва да бъдат обсъждани.
С оглед възприетото в т.1 на горепосоченото тълкувателно решение,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение и е от значение за изхода на делото.Това е този правен въпрос е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от решаващите мотиви на въззивния съд,посоченият в точка първа на изложението правен въпрос е неотносим към същите.При наличие на хипотезата на обезсилване на възлагателно решение при условията на член 288,ал.7 ГПК,тази императивно формулирана норма на процесуалния закон изключва всяка възможност за незачитане на последиците от неизпълнението в шестмесечния срок,предвид произтичащото по закон обезсилване на възлагателното решение и отпадане с обратна сила основанието за възникване на самото парично задължение.Ето защо,ако няма плащане или друго надлежно изпъление в шестмесечния срок от влизане на възлагателното решение в сила,/каквото в настоящия случай съдът е приел че е налице,с оглед недоказано от длъжника извършване на това дължимо плащане/,то се обезсилва по силата на закона,а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила.
Вторият въпрос,формулиран от касатора в точка 2 от изложението му,всъщност е въпрос по същество,свързан с тежестта на доказване,с поведението и активността на съответната страна в тази връзка и впоследствие на оценка на събраните по делото доказателства от съда,с която се обосновават правните изводи на съда за всеки конкретен случай.
По отношение на твърдението на касатора,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280,ал.1,т.3 ГПК,изложените доводи от последния в заключителната част от изложението му,отнасящи се до неправилно според последния обосноваване на обжалваното въззивно решение,неправилно тълкуване на процесуалния закон и неправилно прилагане в точен смисъл,както и несъобразяване със съдебната практика,всъщност визират касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно оплакване по член 280,ал.1 ГПК.Разпоредбата на член 288,ал.7 ГПК/отм/ е точна,ясна и непротиворечива,за което е налице и задължителна съдебна практика,която не следва да се променя,а именно-Тълкувателно решение №1/19.05.2004г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС,с която практика постановеното обжалвано решение е в съответствие.
С оглед изложеното, касационният съд намира,че не са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №713/14.04.2014г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно гражданско отделение-Х състав,постановено по гр.д.№466/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: