О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1049
София,18.11. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 746/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. А., [населено място], област Велико Т., срещу въззивни решения №262/2010г. и № 86 от 08.04.2011г. по гр. дело №767/2010г. на Великотърновския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на необосновани решения, основани на приети, но неустановени по безспорен начин фактически обстоятелства. Твърди се, че решението е постановено в противоречие на ТР№50/1979г., ОСГК и други изброени решения на ВКС, съгласно които съдът следва да постанови решението въз основа на доказано правно релевантни факти като обсъди всички доводи и доказателства. Постановените във втората фаза на делбеното производство решения са основани на съдебно решение по допускане на делбата, което е постановено в противоречие с доказателствата, установяващи, че касаторът е собственик на делбените имоти на основание придобивна давност. Сочи се, че в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК е решен правен въпрос за придобивната давност в случаите, когато се упражнява фактическа власт върху имота само от един от сънаследниците. Недопустимо е неправилен съдебен акт по допускане на делбата да е в основата на следващото решение за нейното извършване. Ответникът по касация П. Д. Д. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Ответникът по касация Е. Б. А. счита, че следва да се допусне касационно обжалване на решението и че касационната жалба е основателна.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №262/2010г. по гр.д.№767/2010г. на Великотърновския окръжен съд е отменено решение №50/2010г. по гр.д.№ 758/2008г. на РС-Свищов, с което процесните делбени земеделски имоти са изнесени на публична продан и е постановено друго, с което е съставен проект за разделителен протокол. С решение № 86 от 08.04.2011г. по гр. дело №767/2010г. съставеният с посоченото съдебно решение протокол е обявен за окончателен. Въззивният съд е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл.347, чл.350 и чл.352 ГПК, тъй като е налице възможност за разделяне на имотите на дялове и извършване на делбата по колена като броя на наследниците, групирани по колена, съответства на броя на имотите, а съсобствеността е възникнала само от наследяване от общия наследодател.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда. В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е обусловил изхода на делото. Изложеното по отношение на влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата и поставеният въпрос относно придобивната давност, е ирелевантно. За страните по делото, спрямо които се разпростира С., е преклудирана възможността да излагат доводи и възражения за неправилност на съдебното решение, с което е допусната съдебна делба на процесните земеделски земи при посочените квоти и съделители. При това положение поддържаното от касатора твърдение относно собствеността на имотите поради придобиването им по давност няма връзка с предмета на делбата във фазата на извършването и, и не може да обоснове допускане касационно обжалване в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане, на ответника по касация П. Д. Д. следва да се присъдят направените разноски в размер на 100 лева – възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивни решения №262/2010г. и № 86 от 08.04.2011г. по гр. дело №767/2010г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. К. А., [населено място], област Велико Т. да заплати на П. Д. Д. 100 лева – разноски за производството по чл.288 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: