О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 04.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.04.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №329/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Т. Т. и М. Д. Г.,чрез пълномощниците им –адвокат М. Д. и адвокат Е. М.,против решение №127/14.12.2011г. на Бургаски апелативен съд,постановено по гр.д.№236/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №210/22.07.2011г. по гр.д.№906/2009г. по описа на Бургаски окръжен съд.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията,предвидени в член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба Р. К. К.,в писмения си отговор по жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С мотивите си,въззивният съд е констатирал,че са били предявени пред първоинстанционния съд от Р. К. К. искове против посочените ответници, при условията кумулативно и обективно съединяване на същите, с правно основание член 26,ал.2 ,предл.2 във вр. с член 44 от ЗЗД,член 124,ал.1 предл.1 ГПК,член 108 ЗС и член 124,ал.1 предл.3 във вр. с член 167 ЗЗД,като с тях ищцата е поискала:1.да се приеме за установено,че упълномощаването,удостоверено с нотариалното действие,изразяващо се с заверка на подписа на пълномощно рег.№2006/03.04.2007г. на нотариус И. К. е нищожно поради липса на нейно съгласие,2.да се приеме за установено,че договорът за покупко-продажба на процесния недвижим имот оформен с нот.акт №33/17.04.2007г. е нищожен поради липса на съгласие,3.да се приеме за установено,че ищцата е собственик на процесния имот,описан в молбата,на основание договор за покупко-продажба от 11.05.1984г.,сключен по реда на НДИ/отм/4.да се приеме за установено ,че учредената с нот.акт №394/28.09.1997г. договорна ипотека върху недвижим имот е недействителна и да бъдат осъдени ответниците Д. Т. и М. Г. да й предадат владението на процесния недвижим имот,като с постановеното решение първоинстанционният съд е уважил всички предявени искове,както и е уважено възражението на ответниците Т. и Г. за задържане на имота до заплащане от ищцата на присъдените от съда суми за извършените от последните подобрения в имота.Съдът е отбелязъл,че предмет на въззивното производство е само обжалваната част на първоинстанционното решение,с която е уважен предявеният от ищцата иск срещу двамата горепосочени ответници,настоящи касатори,иск по член 108 от ЗС.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че ищцата твърди,че е собственик на имота въз основа на договор за продажба,сключен по реда на НДИ/отм/ на 11.05.1984г.,а ответниците Д. Т. и М. Г. поддържат че са собственици на процесния апартамент по силата на покупко-продажба,обективирана с нот.акт №388 от 27.09.2007г. на нотариус Ф. И.,рег.№449,с район на действие РС Бургас,четвърта поред сделка,извършена след продажбата на имота чрез пълномощника на ищцата- Й. Г.,първия ответник,с нот.акт №33/17.04.2007г.Съдът е обсъдил възражението на ответниците Т. и Г. за нищожност на сключения между ищцата Р. и ОБНС Б. договор през 1984г.,тъй като подписалия договора не е бил компетентния орган по смисъла на член 120 от НДИ/отм/,липса на надлежна представителна власт,поради това,че същият не е подписан от председателя на ИК на ОбНС,а от неговия първи заместник,при което е стигнал до извода,че това не води до нищожност на договора,приемайки че нарушението е несъществено.Съдът е приел, във връзка с това възражение на ответниците по отношение правото на собственост на ищцата по заявения от нея ревандикационен иск,че ответниците по този иск,могат да се защитават като отричат собствеността на ищеца.В случая обаче,съдът е стигнал до извода,че ответниците,които упражняват фактическа власт върху процесния имот,въз основа на сключения договор за покупко-продажба и черпят права от него,могат да се позоват на нищожност само ако тя произтича от него,но не и от предходни правни сделки.
В изложението си по член 284 ал.3,т.1 ГПК касаторите заявяват че съдът се е произнесъл по следните въпроси/цитирам/:
„1.В обжалваното решение Бургаският апелативен съд е приел,че сделката,сключена от лице без представителна власт е унищожаем и в тази връзка е развил последващите мотиви относно липсата на интерес у доверителите да оспорят унищожаема сделка,по която не са били стнрана.По този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1,т.2 ГПК,тъй като изразеното от съда разбиране противоречи на редица други съдебни решения,в които при прилагане на разпоредбата на член 42 ЗЗД,уреждаща мнимото представителство,съдилищата трайно приемат,че така сделка е относително недействителна и вещноправните последици зависят от евентуално последващо потвърждаване-Решение №245 от 29.03.199г. на ВКС по гр.д.№643/98г,ІІго,решение №232 от 15.04.2009г. на ВКС по гр.д.№5886/2007г.Іго.”
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този въпрос.Видно от цитираната изцяло като т.1 от изложението на касаторите,в същата липсва посочване на такъв правен въпрос,а се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 ГПК за неправилни изводи на въззивния съд,като в подкрепа се цитира съдебна практика на ВКС.Непосочването на правния въпрос от касатора в изложението му,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В точка 2 от изложението си касаторите твърдят/цитирам/:
„Във връзка с горното считаме,че касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпроса имат ли ответниците по иск за ревандикация право да правят възражения за недействителност на придобивното основание,което легитимира ищеца като собственик на имота,когато сочения порок е по член 42 ал.2ГПК? „
-Вероятно се има предвид текста на член 42 ал.2 ЗЗД/,тъй като се излагат следните аргументи по –нататък в текста на изложението/цитирам/:
„Тъй като липсва конкретно произнасяне на съдилищата по поставения от нас въпрос считаме,че следва да бъде допуснато касационно обжалване по този въпрос,както по поставения т.1 от изложението на основание член 280 ал.1 т.3 ГПК-разрешаването им е от значение за преодоляване на празнина в закона,точното му прилагане и развитието на правото.”
Така формулираният правен въпрос,видно от изложените решаващи мотиви на съда,съдържащи правните изводи на съда,обусловили изхода по делото, е неотносим към тези изводи.При това положение изложените аргументи в тази връзка от касаторите са без значение,тъй като непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с въззивното решение и обусловил изводите на съда по делото,както вече бе посочено по горе е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В точки 3 и 4 от изложението си касаторите поставят въпроси за действителността на продажбата по реда на НДИ,както и за задължението на съда да издири и провери целия фактически състав на придобиването по реда на НДИ,като отново се правят касационни оплаквания за неправилни изводи на въззивния съд при отговора на тези въпроси,и в подкрепа на тези оплаквания се посочва съдебна практика на ВКС.Ето защо,касационният съд намира,че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №127/14.12.2001г. на Бургаски апелативен съд,постановено по гр.д.№236/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: