О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
гр. С., 30.06..2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 321/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Я. А. от [населено място] срещу въззивно решение № ІІІ-163 от 14.12.10г., постановено по гр.д.№ 1286/10г. на Бургаския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 64 от 30.04.10г. по гр.д.№ 411/09г. на Поморийския районен съд с което е отхвърлен иска на Н. Я. А. против Я. Н. А. за делба на недвижими имоти и е допусната делбата на същите между М. Г. А. и Я. Н. А. при посочени в решението квоти.
Със същото решение окръжният съд е отменил допълнително решение № 93 от 22.06.10г. по гр.д.№ 411/09г. и е допуснал делбата на още един имот между М. А. и Я. А..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство Н. А. не притежава права върху процесните имоти по наследство от своя баща Я. Н. А., починал през 2005г., тъй като същият със саморъчно завещание от 18.12.04г. е завещал цялото си имущество на ответника Я. Н. А. – който е внук на завещателя и син на ищеца. Възражението на ищеца за възстановяване на запазената му част от наследството на своя баща е прието за неоснователно, тъй като същият не е приел наследството му по опис съгласно изискването на чл.30, ал.2 ЗН.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите може ли с всякакви доказателствени средства да се разкрие обемът на наследствената маса, ако е установен по други дела в срока по чл.61 ЗН и може ли веднъж разкрит този обем да е валиден за страните, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи, че по поставените от касатора въпроси въззивният съд не се е произнесъл и те не обуславят изхода на спора, поради което не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Освен това сочените допълнителни предпоставки за това също не са налице, тъй като същият не се позовава на задължителна практика на ВКС, а с представеното решение № 44 по гр.д.№ 2307/63г. на ВС е разгледана различна от настоящата хипотеза. Дори да се приеме, че някакво противоречие с това решение съществува, то е без правно значение, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.30, ал.2 ЗН, намерила израз в ТР № 1/05г. на ОСГК и постановените по реда на чл.290 ГПК Р № 108 по гр.д.№ 105/09г., Р № 338 по гр.д.№ 397/10г., Р № 681 по гр.д.№ 3189/08г. и др.).
Във връзка с последното основание за допускане на касационно обжалване (същото би било налице когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго) никакви доводи не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че и то не е налице.
С оглед изложеното подадената от Н. Я. А. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-163 от 14.12.10г., постановено по гр.д.№ 1286/10г. на Бургаския окръжен съд .
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: