О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1110
С., 25.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.10.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 636/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. С. П. и В. С. П.-малолетна,чрез своята майка и законен представител Г. П. П. против решение №457/07.01.2010г. на Старозагорски окръжен съд,постановено по гр.д.№561/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №5/21.07.2009г. постановено по гр.д.№175/2009г. по описа на Старозагорски районен съд,като намалява на основание член 30 от ЗН направените от С. И. П.-поч.02.12.2007г-,в полза на Д. С. П. и в полза на В. С. П. завещателни разпореждания със саморъчно завещание от.19.11.2003г. в размер на 347,22 лева за всяко от тях,и приживе със съпругата му Г. П. П.,дарения в полза на посочените лица при равни права,обективирано в нот.акт №71,т.ІІ,рег.№3484,дело №208/2003г. на нотариус С. М. с рег.№87 на описания в същия недвижим имот,в размер на 9 449,81 лева за всяко от тях,като възстановява запазената част на В. С. П. от наследството на С. И. П.-поч.02.12.2007г.,до размера на 19 594,06 лева.
В изложението,приложено към касационната жалба,на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по редица материалноправни и процесуални правни въпрос,обусловили съдържанието на въззивното решение,в противоречие с практиката на ВКС ,от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,основание за допускане на касационно обжалване,а именно:”относно начина на образуване на наследствената маса по член 31 от ЗН,определяне на нейните компоненти и нейната стойност,съответно за определяне на разполагаемата и запазената част,така също относно съдържанието на наследствената маса,кои задължения се изваждат от наследствената маса,както и следва ли да се извади увеличението на наследството по член 12 ал.2 от ЗН и какво представлява увеличението на наследството по смисъла на член 12 ал.2 от ЗН,също относно обема на правото на ползване запазено от двамата съпрузи-дарители”.Наред с това се твърди,че съдът” се е произнесъл с решението и относно приложението на член 32 и член 33 от ЗС с оглед на това как се намаляват завещателните разпореждания и даренията,както и за правото на задържане на дарен имот по смисъла на член 36 ал.2 от ЗН”,които горепосочени въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВС и ВКС,обективирана в цитираните в изложението съдебни актове на ВС и ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.В останалата част се посочва произнасяне на съда по процесуално правни въпрси и се твърди за произнасяне на съда плюс петититум,свързано с размера на запазената част на ищеца,посочена в исковата молба и постановеното от съда,по което липсва достатъчно практика на ВС и ВКС и те са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В мотивите си,въззивният съд е посочил,че ищецът е син на наследодателя С. И. П.-поч.02.12.2007г.,а ответниците са деца от втория му брак[населено място] П.,сключен на 06.05.1989г.,като с исковата си молба е заявил спрямо тези ответници претенцията си на основание член 30 от Закона за наследството,като приживе на наследодателя с договор за дарение от 02.12.2003г. съгласно нот.акт №71/2003г.,заедно със съпругата си Г. П. дарили на децата си-ответниците по иска Д. П. и В. П. притежаваните от тях три недвижими имота,съответно-апартамент, описан в нот.акт №151/1991г. съгласно сключен договор за издръжка и гледане с майката на наследодателя,апартамент,описан в нот.акт №49/1994г.,придобит от двамата съпрузи по договор за покупко-продажба и с друг договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №27/1997г. право на строеж на един магазин,което понастоящем е било упражнено,като си запазили правото на ползване върху тях пожизнено и безвъзмездно,заедно двамата и поотделно за всеки.Наред с това,наследодателят П. изготвил саморъчно завещание от 19.11.2003г.,с което завещал на съпругата си Г. П. и на децата си Д. П. и В. П. цялото си движимо и недвижимо имущество,което притежава при равни права.След формирането на наследствената маса ,като е обсъдил всички направени възражения и искания,с оглед предвиденото в разпоредбата на член 29 от ЗН ,съдът е взел предвид размера на разполагаемата част,изразено в цифрови стойности,като е установил накърнението ,което е равно на запазената част на ищеца,при което положение завещанието и дарението подлежат на намаление.В тази връзка съдът е посочил,че стойността на даренията надвишава разполагаемата част на наследодателя ,дори при намаляване на всички завещателни разпореждания,като изрично е посочил,че в случая ищецът е предявил иск за възстановяване на запазената си част само срещу някои от облагодетелстваните-срещу другите деца на наследодателя,но не и срещу съпругата му,от които може да иска възстановяването,но само на съответната част .При намалението на извършените дарения,съдът е отчел изискванията на член 34 от ЗН,тъй като в настоящия случай са подарени няколко имота,е извършил намаление съгласно избора на ответниците,изразен чрез процесуалния им представител в съдебно заседание по делото от 10.02.2009г.По отношение искането на ответници за задържане на апартамента съгласно член 36 ал.2 от ЗН,съдът е приел че в случая същата е неприложима,тъй като имотът предмет на дарението е бил съпружеска имуществена общност,поради което 1/2 идеална част от него е дарена не от наследодателя ,а от съпругата му и съгласно цитираната практика на ВКС при дарения на идеални части от недвижимия имот,този текст е неприложим.
С оглед на съдържанието на изложението на касаторите,в същото се визират всички въпроси, по които съдът се е произнесъл, във връзка със заявената от ищеца претенция,както и във връзка с направените от ответниците възражения,като се изброяват същите по отношение произнасянето на съда по съществото на спора.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен в обжалваното решение и ВКС не е задължен да го изведе от изложението му към касационната жалба.С оглед формулираното в изложението на касаторите,в същото се посочва последователно,всичко,по което съдът се е произнесъл в мотивите ,с оглед решаването на спора,с който е сезиран.Това обаче не представлява формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото,съгласно горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.В голямата си част смисъла на изложеното има характер на касационно оплакване, съобразно предвиденото в член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.,която хипотеза изисква произнасянето по правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение да е в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС ,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.Видно от приложените към изложението съдебни актове,постановени от ВКС,същите се отнасят до формирана съдебна практика на ВКС по приложение разпоредбите на член 30 ,31 и член 36 от Закона за наследството, и в тази връзка биха могли да се свържат като аргументи за основателност на касационните оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,направени в изложението на касатора,но не и с предвиденото произнасяне по същия правен въпрос,каквото е изискването съгласно горепосоченото тълкувателно решение за допускане на касационно обжалване на соченото основание.
Наред с това, заявеното от касаторите за липса на практика на ВКС,по посочени процесуални въпроси,не може да бъде определено като наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,която се цитира от тях.За да е налице тази хипотеза правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането или да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо основание за допускане на касационно обжалване,каквито аргументи липсват в изложението на касаторите.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №457/07.01.2010г. на Старозагорски окръжен съд,І граждански състав,постановено по гр.д.№561/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.