О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№188
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 22.10.2018 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 19.10.2018 две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 3240 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6720/13.07.2018 г., подадена от А. С. Н. чрез, адв. М. Х., срещу Определение № 92 от 25.06.2018 г. по гр.д. № 2316/2018 г. на ВКС, II г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на А. С. Н. от [населено място] за отмяна на влезлите в сила решения: решение № 43 от 29.03.2011 год. по гр. д. № 437/2010 год. на Поморийския районен съд, потвърдено с решение № V-177 от 17.12.2012 год. по гр. д. № 1052/2012 год. на Бургаския окръжен съд и решение № 43 от 21.02.2014 год. по гр. д. № 437/2010 год. на Поморийския районен съд и допълнително решение № № 272 от 23.12.2014 год. по същото дело, потвърдени с решение № ІІ-78 от 27.07.2016 год. по гр. д. № 290/2015 год. на Бургаския окръжен съд, като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено.
В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по молбата за отмяна Р. Т. Й., чрез адв. В. И., в който излага становище, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил и писмен отговор от отговор от ответницата по молбата за отмяна Р. Л. Й., чрез адв. Б. К., в който излага становище, че частната жалба е недопустима и неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно,и се претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г. о., установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение e прието, че на 28.03.2018 год. А. С. Н. от [населено място] е подал молба за отмяна на влезлите в сила решения:
– решение № 43 от 29.03.2011 год. по гр. д. № 437/2010 год. на Поморийския районен съд, потвърдено с решение № V-177 от 17.12.2012 год. по гр. д. № 1052/2012 год. на Бургаския окръжен съд. Подадената срещу въззивното решение от Н. Ч. и А. Н. касационна жалба е върната с разпореждане от 20.02.2013 год. на съдията-докладчик по въззивното дело. С това влязло в сила решение е допусната съдебна делба на поземлен имот с площ 2 170 кв. м. в м. „Л.” в землището на [населено място], с идентификатор 57491.19.207 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-36 от 29.04.2009 год. на изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-нива, при описаните в решението граници, между Р. и Р. Й. с общ дял 19/24 ид. ч., А. С. Н. – 1/8 ид. ч. и Н. З. Ч. с дял 1/12 ид. ч. Прието е от въззивния съд, че част от делбения имот е урегулиран в УПИ І-207, кв. 10 по ПУП-ПЗ на [населено място], м. „Л.”, с площ 723 кв. м.;
– решение № 43 от 21.02.2014 год. по гр. д. № 437/2010 год. на Поморийския районен съд и допълнително решение № № 272 от 23.12.2014 год. по същото дело, потвърдени с решение № ІІ-78 от 27.07.2016 год. по гр. д. № 290/2015 год. на Бургаския окръжен съд Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване по подадена от А. Н. касационна жалба с определение № 189 от 3.05.2017 год. по гр. д. № 4995/2016 год. на ВКС, ІІ г. о. С първото от тези влезли в сила решения е извършена съдебната делба по реда на чл. 353 ГПК, като допуснатият до делба имот е разпределен в дялове между съделителите, както следва: на Р. и Р. Й. е поставен в дял УПИ І-207, кв. 19, землище „Л.”, с площ 723 кв. м., в полза на А. Н. е поставен в дял неурегулиран поземлен имот с площ 1 085 кв. м., представляващ нива № 19207 в землището на [населено място], м. „Л.”, с проектен идентификатор 57491.19.590, и в полза на Н. Ч. е поставен в дял неурегулиран поземлен имот с площ 362 кв. м., представляващ нива № 19207, същото землище и местност, проектен идентификатор 57491.19.588. С допълнителното решение са присъдени суми за уравняване дяловете на съделителите.
С определението,предмет на настоящата частна жалба,касационният съд е намерил подадената молба за отмяна,с оглед изложените в нея съображения за недопустима,поради подаването й извън сроковете по член 303,ал.1,т.1,т.3 и т.5 ГПК.
Решението по допускане на съдебната делба е влязло в сила на 8.03.2013 год., когато е влязло в сила разпореждането за връщане на нередовната касационна жалба /чл. 296, т. 2, предл. 2 ГПК и с оглед мотивите на т. 7 на ТР № 7 от 31.07.2017 год. по т. д. № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС/, а решението по извършване на делбата е влязло в сила на 3.05.2017 год., на която дата е постановено определението на ВКС по гр. д. № 4995/2016 год., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение /чл. 296, т. 3 ГПК/. Молителят се позовал на влязло в сила решение по адм. д. № 1645/2015 год. на Адм. съд – Б., скица на поземлен имот с идентификатор 57491.19.674, издадена на 8.03.2017 год., и удостоверение от [община] от 14.02.2017 год., обосновавайки наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения. Съдът е приел, че молбата за отмяна е недопустима като подадена извън сроковете по чл. 305, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ГПК.
Съдът е изложил доводи,че видно от представените към молбата за отмяна писмени доказателства,молителят се е снабдил най-късно с тях на 8.03.2017 год., когато е издадена представената скица на поземления имот, съгласно изменението на кадастралната карта, инициирано по заявлението на молителя, при липса на данни за друг извод,т.е. молителят разполагал с тези доказателства преди влизане в сила на решението по извършване на делбата на дата 3.05.2017 год., от която дата същият узнал за него, поради което и тримесечният срок за подаване на молбата в най-благоприятния за молителя вариант, считано от влизане в сила на второто решение по извършване на делбата е изтекъл на 03.08.2017 год., както относно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, така и по т. 5 ГПК,а също така това на още по-силно основание важи и за просрочие на молбата за отмяна на решението по допускане на делбата с оглед датата на влизането му в сила далеч преди тази на решението по извършване на делбата.
По отношение поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК,съдът е изложил аргументи,че е налице формално позоваване на разпоредбата, без да са изложени твърдения за факти, относими към това основание за отмяна и процесуалната недопустимост на молбата в тази й част произтича и от горната нередовност съгласно разясненията по т. 10 на цитираното ТР № 7 от 31.07.2017 год. по т. д. № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС,като същите съображения са относими и към поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Неоснователни са оплакванията,изложени в частната жалба за формален подход на съда относно наличието на основанието по член 303,ал.1,т.3 ГПК,като не се е съобразил с приетото с Тълкувателно решение №7/2014г. на ОСГТК на ВКС,както и във връзка с основанието по член 303,ал.1,т.5 ГПК,във връзка с което навежда доводи,че едва след събиране на доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушение на правото му на участие в процеса,съдът с крайния си съдебен акт,според молителя следва да се произнесе по срочността на молбата.Тези твърдения освен,че са неоснователни,но същите не кореспондират на данните по делото,както на изложеното от самия молител.
Ето защо,правилно с обжалваното определение е прието,че молбата за отмяна вх. № 1508/28.03.2018 г. на горепосочените две решения е недопустима като просрочена съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1, 3 и 5 ГПК, а в частта относно основанията по чл. 303, ал. 1, т. 3 и 5 ГПК е недопустима и като нередовна поради бланкетно позоваване на същите разпоредби съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК и т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 год. по т. д. № 7/2014 год., ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
На ответника по частната жалба Р. Т. Й.,следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящото производство в размер на 400 лв.,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна и съдействие от 31.07.2018г.
На ответницата по частната жалба Р. Л. Й.,следва да се присъдят разноски по делото за настоящото производство в размер на 400 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие,приложен към отговора на жалбата.
Водим от горното, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 92 от 25.06.2018 г. по гр.д. № 2316/2018 г. на ВКС, II г.о.
ОСЪЖДА А. С. Н. да заплати на Р. Т. Й. и на Р. Л. Й. по 400 лв., разноски по делото за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: