О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 01.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.05.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №5033/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7074/08.09.2017г.,подадена от Н. Ц. Ц.,чрез пълномощника му адвокат Н. С.,против решение №144/24.07.2017г. на Пловдивски апелативен съд,трети граждански състав,постановено по в.гр.д.№6/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №354/19.10.2016г.,постановено по гр.д.№340/2014г. по описа на Хасковски окръжен съд-за отхвърляне на иск с правно основание член 109 ЗС-за осъждането на ответниците С. М. М. и Т. А. М.,да премахнат собствената им в режим на съпружеска имуществена общност пристройка към съществуващата жилищна сграда с идентификатор по КК на [населено място] №77195.740.50.4,изградена въз основа на издадено строително разрешение №201/20.06.2005г. и одобрени строителни книжа в поземлен имот с идентификатор 77195.740.50.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба М. С. М. и А. С. М.,чрез пълномощника си адвокат Т. В.,с писмения отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна,като се претендират разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
Ответницата по касационната жалба Т. А. М.,чрез пълномощника си адвокат Т. С.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че не се спори между страните и се установява от писмените доказателства по делото,че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 77195.740.49 по КК на [населено място],одобрена 2006г.,съставляващ УПИ –ХІІ-6477 в кв.124 по действащия регулационен план на града,одобрен 1973г.,а ответниците са собственици на съседния поземлен имот с идентификатор по КК 77195.740-50,по регулационния план съставляващ УПИ І-6476,кв.124,както включително и от заключенията на техническите експертизи се установява,че през 2005г. на ответниците е разрешен и реализиран обект”пристройка към съществуваща жилищна сграда,с характер на основно застрояване,с издадени необходими строителни книжа,като обекта е реализиран в груб вид,предвиден е да е апликиран съм съществуващата в имота триетажна жилищна сграда и двете сгради да съставляват едно функционално цяло.Съдът е посочил,че ищецът твърди,че обекта е незаконно строителство-разрешен в нарушение на ЗУТ,изпълнен в отклонение на проекта:разрешението за строеж не му е съобщено по реда на член 149,ал.1 ЗУТ,извършено без одобрен застроителен план и разрешен при неприложена регулация по действащия план от 1977г.,която пристройка засенчва двора му и конкретно частта срещу нея поради неспазени минимални отстояния.След анализ на доказателствата по делото,при съобразяване с данните на депозираните съдебно-технически експертизи пред първоинстанционния съд,както и тази пред въззивната инстанция,съдът е стигнал до извода,че се установяват нарушения на чл.31,ал.1,т.1 ЗУТ,член 154,ал.2,т.5 ЗУТ и незначителни отклонения на изпълнената спрямо разрешената застроена площ,но нито едно от тях не съставлява пречка по смисъла на член 50 ЗС и не е основание за уважаване на иска по член 109 ЗС,предвид че търсената защита следва да съответства на нарушението и да се ограничава в искане за преустановяване само на онези действия или състояния,в които се състои неправомерното въздействие.Съдът е посочил,че нарушението на член 154,ал.2,т.5 ЗУТ при изпълнението на покривната конструкция е довело до намаляване на височината на сградата под 10 метра,отклонението между 6 см и 11 см. от допустимото отстояние до регулационната линия между двата имота е минимално,минимална е разликата между разрешената по проект и действително застроената площ,поради което е стигнал до извода,че тези нарушение не обуславят нарушения за осигуряване на необходимото проветряване,осветяване и ослънчаване на имота на ищеца и изобщо да създават каквито и да е пречки за нормалното им ползване.Съдът е приел,че не е налице нарушение на ЗУТ,изразяващо се в разрешение на строителството на пристройката при липса на план за застрояване-изменение на плана застрояване,тъй като в случая такъв не се изисква-чл.134,ал.6 вр с чл.140 ЗУТ,по отношение изискването на разпоредбата па параграф 8,ал.1 ЗУТ,съдът е посочил че същата е нова-ДВ бр.61/27.07.2007г.,а строежът е реализиран през 2005г.,както и че ищецът не е заинтересовано лице по член 149,ал.2,т.1 ЗУТ и не се изисква разрешение от него и съобщаване на строителното разрешение,както и че е спазено изискването на член 148 ЗУТ-инвестиционният проект и строителното разрешение са издадени от оправомощено от главния архитект длъжностно лице, по съответния ред.
В изложението на основанията за допускане на касационната жалба,инкорпорирано в касационната жалба, вх.№7074/08.09.2017г./лист 9 от същата прил. ч.гр.д.№3616/2017г. по описа на ВКС,Іго/,касаторът твърди,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/,като/цитирам/:
„Налице са следните основания за допускане на касационо обжалване съгласно член 280,ал.1 от ГПК,тъй като с решението си въззивният съд се е произнесъл по материално правен/и/ и процесуалноправни въпроси,които са решени в противоречие със съдебната практика на ВКС и съдилищата и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото:
Защитата на правото на собственост с иска по чл.109 от ЗС срещу неоснователните действия на ответника е материалноправен въпрос,който е решен неправилно от Пловдивския апелативен съд с решение по в.гр.д.№6/2017г.Решаващият извод на въззивния съд за оставяне в сила решението на ХОС по ГД №340/2017г. е неправилен и незаконосъобразен.
Допуснати са многобройни и съществени нарушения на ЗС,ЗУТ подробно изложени по горе поради което и на основанията на чл.20,ал.1 ГПК моля да допуснете касационно обжалване на решението на ПАС по посочения материалноправен въпрос,решен от ПАС в противоречие с практиката на ВКС,противоречиво решаван от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”,след което се цитира задължителна съдебна практика на ВКС,и решения,които не са съдебна практика на ВКС и долустоящите му съдилища,а именно решения на: Административен съд гр. Пазарджик,на Административен съд Пловдив и Върховен административен съд.
В края на изложението си,касаторът формулира неизяснени и противоречиво разрешавани въпроси,според него,свързани със спорове по член 109 ЗС,по които иска настоящият състав на ВКС да се произнесе и разреши с цел уеднаквяване на практиката.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивното решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържанието на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,цитирано по-горе,в същото липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.В същото се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от предпоставките за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не ще се направи след допускане на въззивното решение до касационно обжалване в производството по реда на член 290 ГПК.
Освен това,правният въпрос,който следва да се посочи от касатора в изложението му,трябва да е разрешен с обжалваното въззивно решение и да е обусловил правните изводи на съда по делото,а не да се поставят и формулират от касатора като такива въпроси,отговор на които се иска да бъде даден в настоящото касационно производство,от ВКС,което искане е напълно неотносимо към това производство.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответниците по касационната жалба М. С. М. и А. С. М.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 800 лева,представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от№20/08.12.2017г.
На ответницата Т. А. М.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски,съгласно приложения списък по член 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 11.12.2017г. в размер на 800 лева,представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №144/24.07.2017г. на Пловдивски апелативен съд-трети граждански състав,постановено по в.гр.д.№6/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н. Ц. Ц. да заплати на М. С. М. и А. С. М. сумата от 800 лева/осемстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОСЪЖДА Н. Ц. Ц. да заплати на Т. А. М. сумата от 800 лева/осемстотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжлаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: