О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 23.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1507/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. С. от [населено място] и Е. А. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 450 от 17.12.14г., постановено по в.гр.д.№ 674/14г. на Добричкия окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С решение № 116 от 02.06.14г. по гр.д.№ 465/13г. на Балчишкия районен съд е прието за установено по отношение на С. А. С. и Е. А. П., че М. Р. М., действащ като [фирма], [населено място] е собственик на имот ХХХ-66 по допуснатото изменение през 1994г. на влезлия в сила ЗРП на [населено място] с площ от 300 кв.м., представляващ реална част от имот 32, като е отхвърлил иска за разликата до 578 кв.м.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение като постановено по непредявен иск по чл.53, ал.2 ЗКИР и е върнал делото на районния съд за произнасяне по предявения от М. Р. М., действащ като [фирма], [населено място] срещу С. А. С. и Е. А. П. и при участието на трето лице помагач [община] иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото му на собственост върху недвижим имот, съставляващ УПИ ХVІІ, кв.301 с площ от 578 кв.м. по ПУП-ПРЗ на [населено място].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че решението на районния съд е процесуално недопустимо, тъй като същият е бил сезиран с иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху посочения имот към настоящия момент, по който липсва произнасяне, а е налице такова по непредявен иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР, сега чл.54, ал.2 ЗКИР (ДВ, бр.49/14г.). Този извод е направен след като исковата молба е била оставена без движение от въззивния съд поради констатирана нередовност – противоречие между обстоятелствена част и петитум и нейното отстраняване от ищеца в указания срок.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите: 1. за правомощията на въззивния съд, когато дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на спорното право е неправилна; 2. допустимо ли е да се предявява нов иск и въвежда нов предмет на спора за пръв път пред въззивния съд и 3. налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск, когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за защита на правата и интересите си.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая по поставените от жалбоподателите първи два въпроса във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като по настоящото дело е налице произнасяне от първоинстанционния съд по непредявен иск, а не само до дадена от него неравилна правна квалификация на спорното право. Липсва и предявяване пред въззивния съд на нов иск, а е налице отстраняване пред втората инстанция на констатирани нередовности на исковата молба, имащо обратно действие. Освен това не съществува противоречие с представеното решение № 103 по т.д.№ 850/12г. на ВКС, І т.о., отнасящо се до друга хипотеза, нито е налице такова с дадените с т.9 и т.19 на ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС разяснения.
Последният въпрос е решен в съответствие с ТР № 8/13г. на ОСГТК на ВКС, според т. 2 на което за ищеца е налице правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост, дори когато може да защити правото си и чрез осъдителен иск. Ето защо обстоятелството, че в представената от касаторите съдебна практика е взето друго становище по този въпрос и без значение и тази практика не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 450 от 17.12.14г., постановено по в.гр.д.№ 674/14г. на Добричкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: