О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 14.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.11.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2199/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1322/11.04.2018г.,подадена от Х. И. А.,чрез пълномощника й адвокат Г. А.,против решение №13/20.02.2018г. на Силистренски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№252/2017г.,по описа на същия съд,с което се отменя решение №83/28.04.2016г. по гр.д.№275/2015г. по описа на Дуловски районен съд и вместо това е постановено:осъжда Х. И. А. да прекрати неоснователните си действия,с които пречи на Р. Л. Р.,да упражнява собственическите си права върху застроено дворно място с площ 1350 кв.м,съставляващо УПИ **** в кв.19 по ПУП на [населено място],Община-Д.,С. област,при описани в решението граници,както и да премахне за своя сметка изградената на границата между УПИ **** и УПИ **** масивна постройка,полуразрушена,навлизаща в УПИ **** с 6 кв.м,с останалите две оградни стени-едната с височина 2,20 м и дължина 15,90м между двата имота,а втората в УПИ **** откъм улицата с височина 2,20 м и дължина 4,98 м.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съдопроизводствените правила и незаконосъобразност,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Р. Л. Р.,чрез пълномощника си адвокат И. Д.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,като претендира присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че по делото не се спори, че ищецът Р. Л. Р. е собственик на описания в исковата молба недвижим имот по давност и наследство и че на границата с имота на ответницата Х. И. А., същата е съборила стара сграда и е построила нова постройка,за която ищецът твърди, че навлиза в неговия имот, пречи му да упражнява правото си собственост върху имота и моли да бъде премахната.Съдът е посочил,че след направените допълнителни уточнения е установено, че част от постройката е съборена и от същата са останали две стени,като ответницата твърди, че е предприела изграждане на ограда между двата имота, въз основа на издадено строително разрешение.Съдът е взел предвид данните по заключението на техническата експертиза,според които действително са останали две стени от полуразрушената сграда на ответницата, като същата навлиза в имота на ищеца с 6 кв.м.,както и че едната стена е станала фактическа граница между двата имота и навлиза в имота на ищеца с около метър при допустимост на грешка до 50 сm и засенчва слънцето от изток,както и че липсва строително разрешение за постройка,а има издадено строително разрешение за плътна ограда, но процесната стена не е ограда по смисъла на това разрешение.След анализ на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода, че са налице елементите от фактическия състав на предявения негаторен иск,а именно,че ищецът е собственик на имота и последният е трайно променен от ответницата, с частта от незаконната постройка в нейния имот и че тази промяна пречи на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост,поради което така заявената ищцова претенция е основателна и доказана.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,а именно:необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация член 109 ЗС във всички случаи да доказва,че неосноватленото действие на ответника му пречи да упражнява своето право,в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС- Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно приетото в т.3 на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже,че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.В мотивите на това решение е посочено,че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова,че е ясно,че се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем,например в случаите когато в исковата молба се твърди и по делото е доказано,че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота,без да има право за това.Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение, е прието за установено,че ответницата,настоящ касатор, е построила,без необходимите строителни разрешения и книжа,в нарушение на закона,на негови императивни разпоредби,постройка,на самата регулационна линия с имота на ищеца,но и част от същата навлиза в имота на последния-т.е. разположена е в собствения на ищеца имот.Следователно, налице е хипотезата,визирана по-горе, в мотивите на ТР №4/2015г. на ОСГК на ВКС,в която- в случая ответницата Х. А. осъществява действия в собствения на ищеца имот,в нарушение на законови разпоредби,като собственикът не е длъжен да търпи в имота си, каквото и да било действие,извършено без негово съгласие и от лице,което няма право да осъществява такова въздействие, и безспорно, с установяването на този факт,е налице доказана пречка за собственика да упражнява правото си в своя имот.
С оглед изложеното, правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение не е в противоречие,а напротив в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба Р. Л. Р. следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящото касационно производство в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съействие от 02.05.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №13/20.02.2018г. на Силистренски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№252/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Х. И. А. да заплати на Р. Л. Р. сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: